Дориана се върна до бюрото си, отвори компютъра и се захвана за работа.
Според Оби Уан декорът на заведението не беше никак очарователен. Ала той си помисли, че подобно на закусвалнята на Декс, която се намираше на Корускант, външността можеше да подвежда — особено когато ставаше дума за храна. Богатият аромат на препечен тарш се носеше навсякъде из въздуха. Максерите бяха на първо място в менюто, а пътеводителят на Лорана обозначаваше мястото с три нишана за качество. Пък и като цяло не изглеждаше чак толкова зле.
Когато си избраха масичка под навеса и се настаниха край нея, един дроид клас УА–2 вдигна капака на прозорчето си.
— Добре дошли в Панкис! — електронният му глас някак си успя да предаде едновременно нотка на вежливост и нюанс на сериозна и незаслужена амортизация. — С какво мога да ви услужа?
— Един тарш максер и сок от бриб — каза Анакин нетърпеливо.
Оби Уан потисна напиращата усмивка. Анакин бе открил сока от бриб още при първото си пътуване като ученик и от онзи момент си го поръчваше при всяка открила се възможност независимо дали вървеше с храната или не.
— И за мен един максер, но питието ми нека да е корелиански ноал — каза той на дроида.
— За мен също сок от бриб, но със салата от плодове прищ — поръча Лорана. Тя се усмихна колебливо на Оби Уан. — Истина е, че най-добрите реколти са на Барлок.
— И аз така съм чувал — каза Оби Уан, като я загледа изпитателно.
Беше средно висока, с тъмна коса и възхитителни сиви очи. Имаше интелигентно лице, приятна усмивка и онова усещане за всеобхватно съзнание, което можеше да се дължи единствено на досега със Силата. По всичко личеше, че вече е доста напреднала в джедайските си способности. И все пак у нея имаше нещо особено, нещо, което сякаш не звучеше напълно хармонично. Тя си придаваше вид на достолепие и решителност, които бяха някак обтегнати и пресилени. Това отношение изглеждаше по-скоро на аксесоар, който си окачваше всяка сутрин, отколкото на съставна част от вътрешното й същество. Усмивката й издаваше елементи на боязливост, сякаш постоянно изпитваше притеснение, че именно тя ще й докара проблеми.
На повърхността всичко у нея си беше съвсем наред. Отвътре обаче си беше все още една ученичка, на която й предстоеше немалко работа.
— Мисля, че досега никога не съм се запознавал с някого, който се е обучавал при учителя Кбаот — отбеляза той, когато дроидът се отдалечи. — Как изглежда наставническият процес при него?
Ъгълчетата на устата й се свиха едва забележимо.
— Извънредно ценно преживяване е човек да се учи при него — отговори внимателно. — Той притежава дълбочина и могъщество в Силата, които само бих могла да се надявам да достигна един ден.
— Ъхъ — кимна Оби Уан, а умът му се върна към последния разговор с учителя Уинду. Вероятно бе права. Но пък и бе напълно възможно Кбаот съвсем да не е толкова дълбоко навлязъл в дебрите на Силата, колкото предполагаше тя. А може би и не толкова дълбоко, колкото претендираше самият той.
Но да обсъждаш един джедай с неговия ученик, си бе проява на лош маниер — особено когато това ставаше в присъствието на друг, още по-млад ученик, като Анакин.
— Сигурен съм, че ще успееш — й каза той. — От опит знам, че джедаят може да навлезе толкова дълбоко в дебрите на Силата, колкото сам желае.
— В зависимост от своите ограничения, разбира се — каза Лорана унило. — Аз още не съм открила къде е пределната линия на моите способности.
— Никой не знае това, докато тази линия не бъде достигната и изпитана — отбеляза Оби Уан. — Лично аз обаче не смятам, че подобни ограничения съществуват.
Друг дроид се появи с напитките им, несигурно подредени на поднос. Оби Уан се облегна назад, готов да се пресегне със Силата, за да спаси чашите в случай на нужда. Дроидът обаче ги подреди на масата, без да разлее и капка, а после плавно се отдалечи. Като вдигна напитката си в ръка, Оби Уан хвърли преценяващ поглед из помещението наоколо.
Знаеше, че скромните, непретенциозни заведения, като това, обикновено се подминават от повечето минувачи, търсещи нещо по-пищно и лъскаво. Както можеше да се очаква, повечето клиенти тук бяха местни жители — бролфи с рогова кожа в различни оттенъци на жълтото и зеленото. Тук-там обаче се забелязваха и представители на доста по-изтънчените дървесни карфи, обитаващи просторните тисволтски дъбрави, които обгръщаха града от двете страни.
Освен тях имаше и представители на няколко други раси, включително още трима човеци. Явно препоръките на туристическия пътеводител действително оказваха помощ на местната търговия. Оби Уан Кеноби небрежно обходи с поглед бара от тъмна дървесина в другия край на помещението. Там един кокалест бролф с предимно жълтеникава кожа сервираше напитки.