Оби Уан свъси вежди.
— Лорана, онзи човек там, с черния елек и сивата риза, който разговаря с бармана, виждала ли си го преди?
Тя се обърна, за да види.
— Ами да. Вчера беше в групата, която чакаше пред залата за преговори по времето, когато приключваше работният ден. Не знам как се казва.
— Познавате ли го, учителю? — запита Анакин.
— Освен ако не бъркам, това е Джерв Риске — отговори Оби Уан. — Бивш ловец на глави, а понастоящем силов агент към висшата магистратура на Корпоративния алианс.
— С какво се занимава един силов агент? — поинтересува се Анакин.
— Общо взето, с всичко, с което го натовари магистрат Пасел Аргенте. Той е негов телохранител, следовател и вероятно допълнителен мускул в случаите, когато се налага да бъде възстановен някой заем. Чудя се с коя от всички тези роли се е захванал тук.
— Вероятно на телохранител — предположи Лорана. — Магистрат Аргенте е водач на групата за преговори от страна на Корпоративния алианс.
Неприятна тръпка премина през гърба на Оби Уан. Главата на могъща и разпростряна из цялата галактика организация, като Корпоративния алианс, едва ли би имал време да се занимава лично с подобна дребнава препирня.
Освен ако преговорите в Барлок не бяха чак толкова незначителни, колкото смятаха всички.
Той отново погледна към Риске, който все още разговаряше с бармана. И двамата се бяха привели напред от двете страни на бара, а главите им почти се допираха.
— Анакин, виждаш ли онази чиния с разделени на четири орехи на щанда близо до агент Риске? — запита той, като остави настрана питието си. — Иди да си вземеш няколко.
— Добре — Анакин се измъкна от стола и се запромъква между масичките.
— Какво правиш? — попита Лорана.
— Осигурявам си причина да отида там — отговори Оби Уан Кеноби, докато наблюдаваше движенията на Анакин и изчисляваше за колко време ще стигне дотам. Още една маса… Сега! Той се изправи и като каза на Лорана да ги изчака на масата, се запъти след своя ученик. Докато се придвижваше нататък, съсредоточи вниманието си към бара и разгърна техниката си за усилване на сетивата.
Вече почти можеше да долови гласовете им, когато видя как Анакин се приближи до бара, промъкна се между един аквалиец и един родианец и започна да си взема от орехите.
— …се намират в квартал Патамийн — казваше барманът с тих глас. — Но това е само слух, недей да забравяш.
— Благодаря — отвърна му Риске. Едната му ръка премина над дланта на бармана и Оби Уан зърна как от нея проблесна нещо метално. После барманът изправи рамене и нехайно прибра ръка зад щанда. Бролфът вдигна към Оби Уан Кеноби очи, в които се четеше подозрителност, и се начумери, при което роговата му кожа леко се набръчка. Риске улови промяната в изражението му и се извърна. Лявата ръка на телохранителя небрежно се отпусна надолу към колана, а пръстите му започнаха да си играят леко с крайчеца на елека.
— Стига вече, Анакин — каза Оби Уан, като поддържаше в гласа си лека, но твърда нотка. Той пристъпи зад Анакин и внимателно постави ръка върху рамото му, като избягваше да кръстосва поглед с Риске и бармана.
— Само още един? — помоли Анакин, като се обърна към него, стискайки в ръка един голям ташру.
— Добре, но чак след като обядваш — каза Оби Уан с нетърпящ възражение глас. С крайчеца на окото си забеляза, че ръката на Риске се отпусна. Усети как подозрителността и напрежението у агента и у бармана спаднаха. — Не искам да си разваляш апетита.
Момчето се ухили театрално:
— Добре.
После стисна ореха в юмрук и понечи да се обърне, но блъсна с рамото си гърба на аквалиеца тъкмо когато плещестият клиент поднасяше питието си към устните. От тласъка червената течност в чашата му се раздвижи, прескочи през ръба и се разля надолу по внушителната ръка на аквалиеца.
Оби Уан потрепери. Инцидентът беше незначителен, а пораженията — минимални. Но за съзнанието и темперамента на средния аквалиец тези подробности нямаха голямо значение. А този определено отговаряше на расата си.
— Ти! Човешко хлапе, хаймана! — изгрухтя той на родния си език и като се извъртя бързо, успя да разлее още малко от течността. — Какво се въртиш тук да ми скапваш почивката!
— Без да иска, беше случайно — оправда го Оби Уан и бързо издърпа Анакин зад себе си. — Извинявам се за нехайността му.
— Да не е някакво сукалче, че си тръгнал да му бършеш лигите — язвително отвърна аквалиецът и остро изгледа Оби Уан Кеноби с огромните си очи. После погледна към Анакин, а ръката му се спусна надолу към бластера на колана му. — Трябва да се научи на обноски и самодисциплина.