— Радвам се, че си доволен — каза Лорана и като направи крачка напред, се обърна да го разгледа. — За какво искаш да си приказваме?
— Ами да почнем от теб самата — предложи Риске и мушна под куртката си малкия ръчен бластер, който бе държал открито досега. — Защо Кбаот те е насъскал по петите ми?
— Учителят Кбаот няма нищо общо с всичко това — тя се присегна със Силата, за да се опита да го опознае.
Беше студен и безчувствен, обхванат от хладната бдителност, която често бе виждала у професионалните гардове. Ала зад външното му спокойствие почувства някакво вътрешно достойнство или поне желание да държи на думата си.
А и фактът, че беше прибрал оръжието си, показваше как на свой ред също очакваше тя да се държи с достойнство. Най-малкото този жест я подтикваше да чуе какво имаше да й каже.
— Тогава да не би да са другите джедаи? Онези, които бяха с теб в заведението?
„Ще има случаи, когато ще ти се иска никой да не знае самоличността ти“, й беше казал Кбаот на Корускант. Очевидно при Риске това не беше толкова лесно.
— Той наистина се заинтригува от теб, но аз сама реших да те проследя, без да му казвам — обясни тя. — Стори му се необичайно, че някой със статута на магистрат Аргенте би дошъл тук, за да ръководи тези преговори лично.
— И аз бих казал същото за джедай Кбаот. Магистрат Аргенте също бе изненадан, когато разбра, че той пристига тук — с тези думи гардът посочи към заведението. — А сега в играта се включва още един джедай, и то такъв, който има обичая да подслушва чужди разговори. Какви сметки си прави Съветът във всичко това?
— Поне доколкото знам, Съветът не играе в тази игра — отговори Лорана. — Ние нямаме право да заставаме на ничия страна в тези неща.
Риске изсумтя.
— Също както не застанахте на ничия страна на Набу? — натърти той многозначително. — Тогава ми направи впечатление, как вашата възвишена принципна неутралност се оказа изненадващо полезна за кариерата на кралица Амидала и правителството й.
— Не зная нищо по този въпрос — отвърна Лорана. — Както вече си се досетил, аз съм само ученик. Но със сигурност мога да те уверя, че не Съветът ни е изпратил тук. Решението бе лично на учителя Кбаот, а Съветът му даде позволение с неголяма охота.
Риске се навъси.
— Значи идеята да цъфне тук си е лично негово хрумване?
— Ами всъщност тя дойде като реакция на нещо, което му спомена канцлер Палпатин — поправи се Лорана. — Но това не променя факта, че Съветът няма нищо общо с тази мисия.
— Палпатин — предъвка името Риске, като замислено потри брадичка. — Интересно.
— Сега е мой ред — каза Лорана. — С каква цел ти си тръгнал да обикаляш из града?
— За да се опитам да опазя живота на магистрат Аргенте, разбира се — отвърна Риске с внезапна безстрастност в гласа. — Хубаво беше да си поговорим, ученик Джинзлър. Гледай вече да стоиш далеч от пътя ми, става ли? — с тези думи той се обърна и закрачи надолу по улицата.
Лорана продължи да го гледа, докато той зави на ъгъла и се изгуби в тълпата минувачи. След това с въздишка се обърна и се запъти по обратния път. Беше сигурна, че учителят Кеноби нямаше да е доволен от това развитие.
Оби Уан знаеше, че не беше лесно да открие Лорана. Имаше и всяко основание да смята, че ако тръгнеше да я търси, шансовете да се разминат щяха да се увеличат многократно. Затова реши да поседне на една пейка пред закусвалнята и да я почака.
Анакин тъкмо довършваше своя тарш максер, когато тя най-после се върна.
— Интересно — отбеляза Оби Уан, когато Лорана довърши разказа си за случилото се. — Значи магистрат Аргенте е в опасност, така ли?
— Или поне Риске смята така — добави Лорана, а в очите й се четеше плахият поглед на дете, което очаква здраво конско.
Всъщност колкото повече Оби Уан наблюдаваше тези очи, толкова повече му се струваше, че те изпадат в това състояние прекалено естествено. Явно наставническият подход на Кбаот беше не по-малко доминиращ и от останалата част на характера му.
— Но не каза дали смята, че тази опасност би могла да идва от вас с учителя Кбаот?
— Не. Макар че се поинтересува какви са намеренията на учителя Кбаот — отговори Лорана. — Но беше просто нехайна забележка, сякаш е напълно нормално да се приема, че Съветът играе някакви политически игри. Едва ли щеше да говори толкова открито с мен, ако действително допускаше, че сме замислили някакъв заговор срещу Аргенте.
— Това ли го наричате открито? — презрително вметна Анакин. — С намеци и заплашвания?
— Предупреждението тя да не му се пречка по пътя не е непременно заплашване — му каза Оби Уан. — Професионалните гардове, като Риске, неизменно се притесняват от случайните минувачи и от добронамерените дилетанти, които по-скоро пречат, отколкото помагат.