— Според него ние сме дилетанти?
— От гледна точка на професията му донякъде си е точно така — му каза Оби Уан безцеремонно и пак се обърна към Лорана: — А ти какво смяташ? Аргенте в опасност ли е?
Трепет на изненада пробяга за миг през лицето й. Явно Кбаот не се допитва до нейното становище твърде често, помисли си Оби Уан Кеноби.
— Не зная — отвърна тя. — Но се носят приказки, че Корпоративният алианс е готов да даде мило и драго, за да се сдобие със стопроцентова собственост върху тези мини.
— Напълно е възможно — съгласи се Оби Уан. — Имаш ли представа, в кой хотел е отседнал магистрат Аргенте?
— В „Старбрайт“ — отговори Лорана. — На около километър на изток от градския център.
— Което не е в посоката, накъдето е тръгнал Риске — отбеляза Кеноби. — Но пък е в посока към квартал Патамийн.
— Квартал Патамийн? — зачуди се Анакин.
— Чух бармана да споменава това име, когато разговаряше с него — обясни Оби Уан. — Това е един от най-големите райони в града. Обхваща някои много богати и други, доста бедни места. Ако искаме да душим наоколо, най-добре да започнем тъкмо от там.
— Да не би да искате да му помагаме? — възрази Анакин. — Мислех, че Корпоративният алианс се опитва да отмъкне собствеността над мините от ръцете на бролфите.
— Това ще се определи при преговорите — припомни му Оби Уан. — Във всеки случай не е наша грижа. Нашата задача като джедаи е да браним и да предпазваме живота в Републиката.
— Не знам… — обади се Лорана колебливо. — Учителят Кбаот не беше особено доволен, когато ви видя тук. Може би няма да му хареса да се намесваме в делата му по такъв начин. Нали Риске и хората му държат нещата в ръцете си? Не трябва ли тогава да ги оставим сами да се оправят с това?
— Че кой се намесва в нещо? — запита Оби Уан невъзмутимо, докато се изправяше. — Ние си се разхождаме из града точно както ни препоръча учителят Кбаот. Какво да се прави, ако случайно се озовем на някое проблемно място?
Разходката до най-близкия край на квартал Патамийн им отне около десетина минути. Докато се придвижваха, Оби Уан Кеноби внимателно се оглеждаше наоколо, надявайки се да зърне Риске някъде сред минувачите. Но след като веднъж вече го бяха намерили, сега телохранителят явно бе взел мерки да не се набива повече на очи.
— Тук някъде би трябвало да започва квартал Патамийн — каза джедаят, когато тримата стигнаха до ниска декоративна каменна стена и преминаха под пешеходна арка. — Анакин, не забравяй, че сме дошли само да разглеждаме.
— Разбира се — Анакин вече обхождаше с поглед околността, а сетивата му бяха обтегнати като на ловджийски дарокил, опънал каишката си. — Може ли да вървя малко по-напред?
— Добре, но немного далеч — предупреди го Оби Уан. — Не искам да се изгубиш.
— Няма — каза момчето и като се шмугна между двама карфи, забърза напред в навалицата.
— Сигурен ли сте, че няма да се изгуби? — запита Лорана.
— Ще се оправи — увери я Оби Уан. — Малко е безразсъден, ама има големи заложби в Силата и като цяло се държи прилично.
— Сигурно му имате много голямо доверие — промърмори Лорана.
Оби Уан Кеноби я изгледа косо. В този миг гласът й издаваше някаква далечна тъга и потиснат копнеж.
— Да разбирам ли, че Кбаот не ти оказва толкова голямо доверие?
— По време на службата си към джедайския орден учителят Кбаот е обучавал няколко ученици — каза тя, като внимателно придаде безпристрастност на гласа си. — Той знае какво прави.
— Да, разбира се — съгласи се Оби Уан. — Присъствието му понякога е доста импозантно обаче, нали?
— Репутацията му е напълно заслужена — каза тя, отново подбирайки думите си с усилие и внимание. — Той е опитен, знаещ и прозорлив. От него съм научила немалко.
— Макар че от време на време е и доста взискателен?
— Не бих го описала точно така — каза тя с доста по-хладен тон.
— О, да, разбира се — Оби Уан я погледна със заговорническа усмивка: — Аз самият понякога съм си мислел същото за моя наставник. А и знам какво Анакин смята за мен.
Тя се поколеба за няколко секунди. После, сякаш с не особено голяма охота, му се усмихна.
— От време на време се питам дали въобще някога ще успея да намеря одобрението му — призна тя.
— Знам как се чувстваш — увери я Оби Уан. — Просто недей да забравяш, че това също ще отмине. А когато станеш рицар джедай, работата ти вече няма да бъде да угаждаш на някой друг учител или дори на група от тях. Задачата ти тогава ще бъде да вършиш онова, което е правилно само по себе си.