— Мислиш ли, че който и да е, ще се увлече толкова много по Прога, че да забрави за нас? — запита Марис обнадеждено.
— Съмнявам се — каза Кардас и посочи през прозрачната стомана към един малък сив съд, който бе заел позиция в близост до тях, а носът му гледаше право към техния бакборд. Беше с размерите на совалка или изтребител с меки и дъгообразни форми. Кардас никога не бе виждал нещо подобно. — Явно са ни оставили часови.
— Да му се не види — измърмори Кенто, като хвърли поглед към чуждия кораб и после насочи отново вниманието си към синьо-зелената престрелка. — Залагам петдесет, че Прога ще издържи поне четвърт час и ще успее да свали най-малко един от тримата нападатели.
Никой обаче не прие облога му. Кардас съсредоточено наблюдаваше битката със стиснати зъби. Искаше му се да можеше отново да използва сензорите. Беше чел малко за тактиката на междузвездните битки в училище, но методологията на тези атаки не отговаряше на никоя позната стратегия. Преди да успее да разгадае каквото и да е от техните маневри, с един последен ярък син залп всичко внезапно приключи.
— Шест минути — отбеляза Кенто с мрачен тон. — Каквито и да са, явно са добри.
— И ти ли не можеш да ги разпознаеш? — запита Марис, впила поглед в техния притихнал пазач.
— Непознат ми е дори дизайнът на кораба — изръмжа Кенто и като разкопча предпазните си ремъци, се изправи тежко. — Да видим сега какви са пораженията и дали ще можем поне да се приготвим за малко компания. Кардас, ти остани тук да пазиш имуществото.
— Аз? — удиви се Кардас и усети как стомахът му се присвива. — Ама какво да правя, ако те… сещаш се… ако ни подадат сигнал?
— Ами как смяташ? — изръмжа Кенто, докато се отдалечаваха с Марис. — Ще им отговориш.
2.
Победителите не бързаха да си тръгват от полесражението. Сякаш изпитваха удоволствие да ръчкат и да ровят из останките на хътянския кораб. Доколкото Кардас можеше да установи от блещуканията при маневрите им, май бяха само трите кораба, участвали в битката, плюс по-малкият съд, който бяха оставили на пост край бакборда им.
Подобно на йонните оръдия конърските мрежи бяха предназначени да обезвреждат и да обездвижват врага, но не и да го унищожават. Преди техният пазач да направи каквото и да е движение, Кенто и Марис бяха успели да задействат повечето системи.
— Кенто, той сменя позицията си — извика Кардас в предавателя, докато следеше как сивият кораб се изместваше спокойно покрай илюминаторните прозорци и се установяваше в нова позиция. Сега неговата кърма бе застанала непосредствено пред и над носа на „Ловеца на сделки“. — Изглежда, прави маневра, за да ни подскаже да го последваме.
— Тръгваме тогава — отговори Кенто. — Запали двигателя до четвърт мощност.
Сивият кораб бавно потегляше напред, когато двамата с Марис се върнаха на мостика.
— Готови сме — промърмори Кенто и като се отпусна в креслото си, бавно задвижи кораба напред. — Някакво предположение накъде отиваме?
— Другите още се занимават с останките на хътянския кораб — вметна Кардас и внимателно мина зад Марис, за да се върне на командния си център. — Май че и нас ни водят натам…
— М-да, така изглежда — съгласи се Кенто и даде още малко тласък на двигателя. — Засега поне не са почнали да ни обстрелват. Което обикновено е добър знак.
С пристигането си забелязаха, че над остатъците от кораба на Прога действително кръжат три кораба. Два от тях бяха също с размерите на изтребители — точни копия на техния неголям придружител, докато третият бе доста по-внушителен.
— Този обаче не е много по-голям от обикновените републикански крайцери — отбеляза Кардас. — Даже си е доста мъничък предвид на онова, което направи току-що.
— Май ни отварят хангар — каза Марис.
Кардас измери на око разкриващия се пред тях отвор.
— Тук няма твърде много място.
— Носът ни ще може да влезе — успокои го Кенто. — А после сигурно ще използваме онзи транспортен ръкав отпред да излезем.
— Мислиш да се прекачваме на техния кораб? — запита Марис с леко треперене в гласа.
— Освен ако самите те не планират да дойдат при нас по ръкава — й отговори Кенто. — Тези решения обикновено се вземат от оня, който държи оръжието — каза и вдигна пръст предупредително. — Но целият номер е ние да държим ситуацията под контрол, докато си мислят, че те издават заповедите.
С тези думи се обърна към Кардас и го изгледа косо.