— Това означава, че аз ще бъда преговарящият. Освен ако не ти зададат някакъв пряк въпрос — тогава ще им отговаряш точно и по същество, без да издаваш прекалено много информация. Ясно ли е?
Кардас преглътна:
— Ясно.
Придружителят им действително ги заведе до хангарите на големия кораб. Две минути по-късно Кенто вече бе успял да втъкне носа на „Ловеца на сделки“ в пръстеновидния отвор на дока. Докато той привеждаше системите в режим на готовност, откъм хангара започна да се разгъва транспортният ръкав. Един по един тримата слязоха на долното ниво. Когато стигнаха до изходния шлюз, там вече светеха индикатори, че ръкавът се е скачил и налягането е изравнено.
— Готови сме — измърмори Кенто и като се изправи в цял ръст, въведе данните за отключване. — И не забравяйте, че сте оставили говоренето на мен.
Когато люкът се плъзна, от другата страна ги очакваха две фигури от екипажа на чуждия кораб. Бяха хуманоиди със синя кожа, светещи червени очи и тъмносиня коса, облечени в идентични черни униформи със зелени знаци на раменете. И двамата носеха на кръста си малко, но неприятно на вид ръчно оръжие.
— Здравейте! — се обърна към тях Кенто и пристъпи в ръкава. — Аз съм Дубрак Кенто, капитан на „Ловеца на сделки“.
Непознатите не отговориха нищо, а само се отместиха настрана и посочиха към другия край на ръкава.
— Нататък ли? — запита Кенто, като също посочи напред с едната ръка, а с другата подхвана дланта на Марис. — Хубаво.
Двамата с Марис се запътиха надолу по ръкава и ластичният материал на съоръжението се залюля под стъпките им като подвижен мост. Кардас ги последва, като се опита с ъгълчето на окото си да разгледа хуманоидите, минавайки между тях. С изключение на необичайния цвят на кожата и тези излъчващи светлина очи, забележително много наподобяваха човешки същества. Дали не бяха някаква далечна издънка от човешка експедиция извън познатата галактика? Или пък съвършено различна раса, а приликата се дължеше на чиста случайност?
От вътрешната страна на техния шлюз ги очакваха още двама униформени, облечени и въоръжени по същия начин както първата двойка, с изключение на пагоните, които бяха жълти и сини, а не зелени. Те се завъртяха с военна прецизност и поведоха тримата посетители по дълъг и леко извит коридор от някаква бяла, сякаш перлена материя от приглушен гланц. Когато тръгнаха надолу по коридора, Кардас леко допря стената с пръсти, опитвайки се да определи дали е метал, керамика или някаква сплав между двете.
Едва бяха изминали и пет метра, когато водачите им внезапно спряха пред една отворена врата и застанаха мирно от двете й страни.
— Оттук ли? — запита Кенто. — Добре.
Той изправи рамене в стойка, която Кардас многократно го бе виждал да заема преди важни преговори. След това, като държеше Марис за дланта, престъпи прага. Кардас хвърли последен поглед към стените на коридора и ги последва вътре.
Каютата беше малка и просто обзаведена. Единствените мебели бяха маса и пет-шест стола. Конферентна зала, предположи неуверено Кардас, или може би столова за служители от екипажа. В далечния край на масата беше седнало още едно от синьокожите същества. Светещите му очи бяха вперени в посетителите. Носеше същата униформа, но с доста голям знак в тъмночервен цвят на рамото. Освен това на якичката му имаше чифт сложно изработени сребърни нашивки. Дали не бе някакъв офицер?
— Здравейте — отново каза Кенто с приветлив тон, като се спря пред масата. — Аз съм Дубрак Кенто, капитан на „Ловеца на сделки“. Предполагам, че не говорите основния език?
Непознатият не отвърна нищо, но на Кардас му се стори, че помръдна леко едната вежда.
— Може би трябва да опитаме на някой от търговските езици на Външния ръб? — предложи Кардас.
— Благодаря за блестящото хрумване! — каза Кенто с нотка на сарказъм. — Поздравления за вас, благородни господине! — продължи той, като превключи на сай бисти. — Ние сме пътници и търговци от един далечен свят и нямаме никакви лоши намерения към вас или към вашия свят.
Отново не последва отговор.
— Можеш да пробваш на таарджа — предложи Марис.
— Не говоря таарджа много добре — отвърна Кенто, все още на сай бисти. — Ами вие? — добави той, обръщайки се към двамата стражи, които ги бяха придружили до каютата. — Някой от вас двама ви разбира ли сай бисти? Ами тааржда? А мийс колф?
— На сай бисти е добре — изведнъж се обади със спокоен глас непознатият зад масата.
Кенто бързо се извърна, като премигваше изненадано.
— Да не би току-що да казахте…?
— Казах, че на сай бисти е добре — повтори непознатият офицер. — Моля, седнете.