— За нищо — отговори Миттраунуруодо. — Ще ми е любопитно да видя какво точно смятат вашите хора за луксозни одежди. Може би, преди да потеглите, ще ми позволите да разгледам вашия товар?
— С удоволствие — отвърна Кенто. — Означава ли това, че ни освобождавате?
— Скоро — увери го Миттраунуруодо. — Първо бих искал да разгледам кораба ви, за да установя дали наистина сте невинни пътници, за каквито се представихте.
— Разбира се, разбира се — тактично изрече Кенто. — Можем да ви предложим пълна обиколка веднага щом пожелаете.
— Благодаря — отговори Миттраунуруодо. — Но това може да почака, докато стигнем в моята база. Дотогава за вас са приготвени каюти за отмора. Вероятно бихте ми позволили да ви демонстрирам какво представлява чиското гостоприемство.
— Ще бъдем благодарни и за нас ще е чест, командире — каза Кенто, като наведе глава в лек поклон. — Просто бих искал да спомена обаче, че програмата ни е особено напрегната, а с настоящото непредвидено отклонение ще се забавим още повече. Затова ще ви бъдем признателни, ако ни отпратите по пътя ни възможно най-скоро.
— Разбира се — каза Миттраунуруодо. — Базата ми не е далеч.
— В тази система ли е? — учуди се Кенто. После вдигна ръка, преди още чисът да успее да му отговори. — Съжалявам, съжалявам. Това не е моя работа.
— Така е — съгласи се Миттраунуруодо. — Обаче няма да навреди, ако ви разкрия, че тя се намира в изцяло различна система.
— Аа — повдигна вежди Кенто. — Може ли тогава да запитам кога ще потеглим нататък?
— Вече потеглихме — отговори Миттраунуруодо кротко. — Преди около четири стандартни минути направихме скок в хиперпространството.
Кенто смръщи вежди:
— Наистина ли? Въобще не съм чул или усетил каквото и да е.
— Вероятно нашите хипердвигатели са по-усъвършенствани от вашите — каза Миттраунуруодо и се изправи. — А сега, ако ме последвате, ще ви изпратя до местата ви за отдих.
Той поведе групата още пет метра надолу по коридора до друга врата и леко докосна едно раирано табло на стената.
— Ще изпратя да ви повикат, когато съм готов да се срещнем отново — каза той, докато вратата се плъзгаше настрана.
— Ще очакваме с нетърпение следващата ни среща — каза Кенто и се поклони отсечено, като същевременно правеше път на Марис да премине през прага. — Благодаря ви, командире.
После двамата влязоха в новото помещение. След тях Кардас на свой ред сведе глава към командира и също премина прага.
Каютата беше напълно обзаведена. От едната страна имаше триетажна койка, а в другия край се намираха сгъваема масичка и няколко закрепени за стената седалки. Непосредствено до леглото три големи шкафа бяха вградени в стената, а отляво имаше врата, която очевидно водеше към неголям санитарен възел.
— Според вас какво ще ни прави той? — запита Марис, докато се оглеждаше.
— Ще ни пусне — увери я Кенто и надникна в санитарния възел. После се върна и поседна на най-долната койка, привеждайки се напред, за да не си удари главата в ръба. — Въпросът обаче е дали, като си тръгнем, ще вземем и огнените камъни с нас.
Кардас прочисти гърлото си.
— По-добре да не говорим за това — той огледа каютата многозначително.
— Спокойно — избоботи Кенто. — Те не разбират и думичка от основния език — после очите му се стесниха. — А пък докато сме на темата за говоренето, защо да му се не види, ти трябваше да му казваш, че познаваме Прога?
— Имаше нещо в очите и в гласа му в този момент — каза Кардас. — Нещо, което показваше, че той вече знае отговора и ще е по-добре да не ни хване в лъжа.
Кенто изгрухтя:
— Глупости говориш.
— А може би от екипажа на Прога има оцелели — предположи Марис.
— Няма начин — отсече Кенто. — Видяхте на какво прилича корабът му. Оглозган е като кокал.
— Не знам откъде — настоя Кардас, — но съм убеден, че знаеше.
— А и по принцип не е хубаво да лъжеш почтените хора — вметна Марис.
— Кой, тоя? Почтен? — надсмя й се Кенто. — Хич и не му вярвай. Всички военни са една и съща стока. А и тихите води са най-дълбоки.
— Аз пък познавам не един и двама почтени военни — каза Марис непреклонно. — И освен това винаги съм можела да усетя кой какъв е. Според мен на този Миттрау… на този командир може да му се вярва — с тези думи тя повдигна вежди. — А и не мисля, че ще е добра идея да се опитваме да се надлъгваме с него.