Фосет беше решителен, енергичен човек с остър нос, квадратно червендалесто лице и напрегнат поглед; имаше неизменния вид на специалист по разрушаванията, който оглежда изоставена сграда.
— Не смяташ ли, че малко повече се престараваш, Оскар? Убийствата стават на оживени улици или в театри. Да си чувал някога да е бил нападан държавен глава на яхта?
— Това може да се случи навсякъде, по всяко време — отвърна Лукас с непоколебим поглед. — Забрави ли за момчето, на което попречихме в опита му да отвлече самолет с намерението да се блъсне в „Еър Форс 1“? Факт е, че повечето опити за убийство се предприемат, когато президентът е извън обичайните места, които посещава.
— Президентът е категоричен за деня — рече Фосет. — Щом работиш за него, ще правиш това, което ти бъде наредено, както и аз. Ако му се прииска да гребе лодка сам до Маями, негова работа.
Фосет засегна чувствително място. Лицето на Лукас се изопна и той закрачи към завеждащия личния състав на Белия дом, докато върховете на обувките му опряха в неговите.
— Преди всичко, със заповед от Конгреса, аз не получавам заплата от президента, а от Министерството на финансите. Така че той не може да ми каже да се пръждосам и да си върви където си иска. Моето задължение е да му осигурявам най-голяма безопасност с най-малкото неудобство в личния му живот. Когато той вземе асансьора за жилищните си помещения, моите хора и аз оставаме долу. Но от мига, в който стъпи на първия етаж, и докато не се върне в покоите си, задникът му принадлежи на Тайните служби.
Фосет имаше усет към личните качества на мъжете, които работеха в пряка близост до президента. Веднага разбра, че е преминал границата с Лукас и тъй като беше достатъчно мъдър, прекрати войната. Знаеше, че Лукас е отдаден на работата си и безусловно лоялен към мъжа в Овалния кабинет. Но двамата в никакъв случай не можеха да бъдат близки приятели — може би добри колеги, сдържани, но винаги нащрек един с друг. Тъй като не бяха съперници за власт, никога нямаше да станат врагове.
— Недей да се разстройваш, Оскар. Аз приемам укори. Ще уведомя президента за твоята загриженост. Съмнявам се обаче, че той ще промени решението си.
Лукас въздъхна.
— Ще направим всичко възможно, за да се справим с времето, с което разполагаме. Но на него трябва да му се втълпи, че е длъжен да съдейства на хората от охраната.
— Какво да ти кажа? Знаеш по-добре от мен, че всички политици си мислят, че са безсмъртни. За тях властта е по-силна от половия нагон — тя е нещо като наркотично упоение и алкохолна мъгла, сбрани заедно. Нищо не възбужда или не възпламенява егото им така, както тълпа от хора, които ги приветстват и се блъскат да се ръкуват с тях. Затова всички са уязвими спрямо убиец, застанал на подходящо място в подходящ момент.
— На мен ли ми го казваш — рече Лукас. — Грижил съм се за четирима президента.
— И нито един не си загубил — допълни Фосет.
— За малко да изпусна на два пъти Форд и веднъж Рейгън.
— Не можеш да предвидиш с точност схемата им на поведение.
— Възможно е. Но след всичките тези години препитание чрез охраняване човек развива силно предчувствие. Затова съм притеснен за тази разходка по реката.
Фосет се стегна.
— Мислиш, че някой се готви да го убие ли?
— Някой винаги е готов да го убие. На ден ние разследваме по двайсет вероятни откачалки и поддържаме действащ списък на две хиляди души, които считаме за опасни или способни да извършат убийство.
Фосет сложи ръка на рамото на Лукас.
— Не се безпокой, Оскар. За разходката в петък пресата няма да узнае до последния момент. Твърдо ти го обещавам.
— Ще ти бъда признателен, Дан.
— Освен това, какво може да се случи по Потомак?
— Може би нищо, може би най-неочакваното — отвърна Лукас със странно равнодушие в гласа. — Именно най-неочакваното предизвиква у мен кошмари.
Меган Блеър, секретарката на президента, забеляза, че Дан Фосет стои на вратата на стаята й и му кимна над пишещата машина.
— Здравей, Дан. Не те видях веднага.
— Как е шефът тази сутрин? — попита той както винаги, опипвайки почвата, преди да влезе в Овалния кабинет.
— Изморен — отвърна секретарката. — Снощният прием в чест на филмовата индустрия продължи до един след полунощ.
Меган беше хубава жена в началото на четирийсетте си години, с типичната си за малкия град ведра дружелюбност. Носеше черната си коса късо подстригана и имаше възслаба фигура. Беше огън човек, който обичаше работата и шефа си повече от всичко. Идваше рано, тръгваше си късно и работеше и през почивните дни. Неомъжена, с две краткотрайни интимни връзки зад гърба си, тя явно се наслаждаваше на независимия си самостоятелен живот. Фосет винаги й се чудеше как успява едновременно да води разговор и да пише на машината.