Выбрать главу

Мина близо половин час, преди Пит да закриволичи по пътя за жилищните помещения на екипажа в носовата част на кораба. От време на време се разминаваше с готвач от една от кухните, с носач, който буташе количка, натоварена с напитки за барчетата, или с камериерка, приключила смяната си. Никой не го загледа освен един офицер, който хвърли презрителен поглед на мърлявите му дрехи.

По една щастлива случайност той попадна в пералното помещение за персонала. Кръглолико момиче зад един плот го погледна и го попита нещо на руски.

Той сви рамене и отвърна:

— Ньет.

Върху дълга маса бяха наслагани вързопи с изпрани униформи. Пит предположи, че момичето го пита кой от вързопите е негов. Той огледа всичките и накрая посочи един, който съдържаше три, прилежно сгънати бели работни комбинезона като мръсния, с който бе облечен. След като се пременеше, Пит можеше да обходи целия кораб, минавайки за член на екипажа, нает за поддръжката на машинното отделение.

Момичето остави вързопа върху плота и го попита още нещо.

Съзнанието му се напрегна да съчини някое и друго изречение от бедния му руски речник. Накрая той смотолеви:

— Йест ли у вас сасиски.

Момичето го изгледа особено, но му подаде вързопа и му посочи къде да се разпише, което той направи с нечетлива завъртулка. Пит с облекчение видя, че в очите на момичето се четеше повече любопитство, отколкото подозрение.

Едва след като намери празна каюта и се преоблече, Пит проумя, че беше попитал момичето от пералнята дали имат кренвирши.

Той спря пред едно табло за съобщения, за да откачи схемата, обозначаваща разположението на помещенията на палубите на „Леонид Андреев“, и следващите пет часа прекара в разузнаване на долната част на корпуса на кораба. Никъде не откри следа от присъствието на Лорън. Върна се в кабината си и установи, че Джордино бе съобразил да му поръча нещо за хапване.

— Откри ли нещо? — попита Джордино, докато пълнеше две чаши с руско шампанско.

— Нищичко — въздъхна уморено Пит. — Какво, празнуваме ли?

— Реших да внеса малко изисканост в този зандан.

— Претърси ли апартамента й?

Джордино кимна, после попита:

— Какъв парфюм употребява Лорън?

Пит продължи да наблюдава мехурчетата, които се издигаха от дъното на чашата му, и след малко отвърна:

— Френски, но не си спомням името му. Защо питаш?

— Мирише ли на някакво цвете?

— На люляк… не, на орлови нокти. Да, на орлови нокти.

— Апартаментът й беше изрядно почистен. Руснаците са го подредили така, сякаш тя не е стъпвала в него, но мирисът на парфюма й се усещаше.

Пит пресуши чашата си с шампанско и я напълни отново, без да каже нещо.

— Ще трябва да допуснем вероятността, че са я убили — продължи Джордино с делови тон.

— Тогава защо са скрили дрехите и куфара й? Те не могат да твърдят, че е паднала през борда с всичките си вещи.

— Може някои от екипажа да са прибрали багажа й някъде долу и да чакат удобен момент, като бурно море например, за да оповестят трагичната новина. Съжалявам, Дърк — добави Джордино с извинителен тон, — но трябва да погледнем нещата от всеки ъгъл, бил той благоприятен, или не.

— Лорън е жива и е някъде на кораба — твърдо заяви Пит. — Както може би и Моран, и Ларимър.

— Прекалено много се надяваш.

— Лорън е умна жена. Тя не би накарала Сали Линдеман да потърси говорителя на Белия дом Моран, ако няма основателна причина. Сали твърди, че Моран и сенатор Ларимър загадъчно са изчезнали. Ето че сега и Лорън липсва. Какъв извод си правиш?

— Успя да ме убедиш, но какво се крие зад всичко това?

— Там е работата, че и аз не знам — сви безпомощно рамене Пит. — Имам само налудничаво предположение, че по някакъв начин е свързано с Морски линии „Бугейнвил“ и с изчезването на „Игъл“.

Джордино замълча, потънал в размишления.

— Да — бавно заговори той след малко, — налудничаво предположение, което обаче навежда на мисълта за много съвпадения. Откъде искаш да започна?

— Преоблечи се като Зелда и се разходи покрай всяка кабина на кораба. Ако Лорън или двамата мъже са затворени в някоя от тях, пред вратата ще има охрана.

— Това е фасулска работа — отвърна Джордино. — А ти къде ще бъдеш?

Пит разгърна върху леглото си схемата на корабните помещения.

— Част от екипажа е разквартируван в кърмовата част. Аз ще се поразтършувам там. — Той сгъна отново схемата и я пъхна в джоба на комбинезона. — Давай да тръгваме. Нямаме много време.