Когато дългите редици от петтонните транспортни средства се съсредоточиха във Федералния център, група вертолети за въздушен десант се приземиха на тревата край алеята за разходки пред езерото на Капитолия и изсипаха товара си от ударни части от морски пехотинци от Северна Каролина. Оперативното тактическо съединение от две хиляди души бе събрано от групи за реагиране в извънредни положения, които се намираха в готовност двайсет и четири часа.
Те се разгърнаха и на бърза ръка изкараха всички служители от кабинетите и стаите на Конгреса, на Белия дом и на Сената. После заеха позиции и блокираха всички входове.
Отначало обърканите законодатели и техните помощници помислиха, че това е евакуация вследствие на заплаха от поставена от терорист бомба. Единственото друго обяснение беше необявено военно учение. Когато научиха, че цялото седалище на американския парламент се закрива по нареждане на президента, всички бяха потресени и обидени; събираха се на малки групи по площадите на изток от сградата на Капитолия и изразяваха възмущението си. Навремето Линдън Джонсън се бе заканил, че ще закрие Конгреса, но никой не повярва, че това можеше да се случи.
Увещанията и исканията им не бяха чути от непоколебимите на вид момчета с камуфлажни облекла и с автоматични пушки М-20 и пистолети за борба с размирици в ръка. Един сенатор, известен в цялата страна с либералните си възгледи, се опита да пробие кордона, но двама морски пехотинци със строги лица го изтикаха обратно към улицата.
Войските не бяха обградили или затворили държавните учреждения и независимите агенции. За повечето от федералните служби това беше работа като всяка друга. Улиците останаха отворени и движението се регулираше успешно по начин, който развеселяваше местните жители.
Журналистите от пресата и телевизията се изсипаха на площите около Капитолия. Тревата почти не се виждаше под покривка от кабели и електронна апаратура. Трескавото оживление и тъпканицата пред камерите за интервюта ставаше все по-неудържимо и сенаторите и конгресмените бяха принудени да застанат в редица, за да огласят един по един възраженията си срещу безпрецедентната постъпка на президента.
За голяма изненада повечето американци в страната реагираха със смях, а не с възмущение. Те седяха пред телевизорите си и наблюдаваха случката, сякаш беше цирково представление. Според общото мнение президентът целеше просто да сплаши Конгреса и след ден-два щеше да нареди на военните части да се оттеглят.
В Държавния департамент Оутс се съвещаваше с Емет, Броган и Мърсиър. Въздухът бе пропит с мъчителното усещане за нерешителност и безпокойство.
— Президентът е пълен глупак, ако си въобразява, че стои над конституционното правителство — заяви Оутс.
Емет погледна Мърсиър право в очите.
— Не проумявам как тъй не си заподозрял какво става.
— Той напълно ме изолира — отвърна Мърсиър смутен. — С нищичко не даде да се разбере какво му се върти в ума.
— Джес Симънс и генерал Меткалф положително не са взели участие в цялата работа — предположи гласно Оутс.
Броган поклати глава.
— Моите източници от Пентагона твърдят, че Джес Симънс категорично е отказал.
— Тогава защо не ни е уведомил? — попита Емет.
— След като Симънс предупредил президента, че прави погрешна стъпка, той кипнал. Команда от военната охрана го съпроводила до дома му, където бил поставен под домашен арест.
— Господи! — възкликна възмутен Оутс. — Положението се влошава.
— А генерал Меткалф?
— Убеден съм, че и той е изказал възраженията си — поясни Броган. — Но Клейтън Меткалф е изряден воин, който е морално задължен да изпълнява заповедите на своя главнокомандващ. Той и президентът са стари близки приятели. Меткалф несъмнено ще изрази предаността си към човека, който го е назначил за началник-щаб, а не към Конгреса.
Оутс избърса въображаема прашинка от плота на бюрото си.
— Президентът изчезва за десет дни и след като се връща почва да действа необмислено…
— „Хъкълбери Фин“ — бавно рече Броган.
— Ако се съди по схемата на поведение на президента през последните двайсет и четири часа — вметна замислен Мърсиър, — този факт изглежда доста убедителен.
— Появи ли се доктор Луговой? — попита Оутс.