— Още не — поклати глава Емет.
— Получихме справка за доктора от нашите хора в Русия — поясни Броган. — От петнайсет години насам той се е специализирал в прехвърляне на мисли. Съветските разузнавателни служби осигуряват огромни средства за научноизследователска дейност. Стотици евреи и други дисиденти, които са изчезвали в ръководените от КГБ заведения за душевноболни, са се превръщали в опитни зайчета. Докторът твърдял, че постигнал голям успех по отношение на превода и контрола на мисълта.
— Ние имаме ли в ход такъв проект? — поинтересува се Оутс.
— Да — отвърна Броган. — Нашият е с кодовото име „Фадъм“ и работи в същата насока.
Оутс постоя с подпряна между ръцете си глава, после се обърна към Емет.
— Все още ли няма следи от Винс Марголин, Ларимър и Моран?
Емет се смути.
— Със съжаление трябва да кажа, че тяхното местонахождение продължава да е неизвестно.
— Смяташ ли, че Луговой е изпробвал и върху тях прехвърлянето на мисли?
— Не ми се вярва — отвърна Емет. — Ако бях на мястото на руснаците, щях да ги държа като резерва, в случай че президентът не следва инструкциите, както е програмирано.
— Съзнанието му може да се изплъзне от контрола им и да реагира непредвидимо — допълни Броган. — Да си правиш шега с мозъка не е точна наука. Няма начин да се предположи каква ще е следващата му крачка.
— Конгресът няма да чака, за да я разбере — обади се Мърсиър. — Те са се разтичали да търсят място за заседание, за да започнат процедури по предявяване на обвинение за държавна измяна.
— Президентът е в течение на това и няма да сглупи — отбеляза Оутс. — Всеки път когато членове на Белия дом и на Сената се съберат за сесия, той ще изпраща военни части да я осуетят. С въоръжените сили зад гърба си, положението е в негови ръце.
— Като се има предвид, че неприятелска външна сила буквално му казва какво да прави, Меткалф и другите от Комитета на началник-щабовете няма да могат повече да го подкрепят — продължи Мърсиър.
— Меткалф отказва да предприеме действия, докато не му предоставим неопровержимо доказателство за опита с контролиране на мисълта — добави Емет. — Аз обаче подозирам, че той просто чака моментът да назрее, за да мине на страната на Конгреса.
— Да се надяваме, че няма да чака прекалено дълго — загрижено каза Броган.
— Значи излиза, че ние четиримата ще трябва да намерим начин да неутрализираме президента — каза замислен Оутс.
— Минахте ли днес покрай Белия дом? — попита Мърсиър.
Оутс поклати глава.
— Не, защо?
— Прилича на военен лагер. Площите наоколо гъмжат от армейски части. Говори се, че никой не може да припари до президента. Съмнявам се, че дори вие, господин секретар, ще бъдете пуснат през главния вход.
Броган се замисли за момент, преди да съобщи:
— Дан Фосет е все още вътре.
— Говорих с него по телефона — каза Мърсиър. — Възразил доста остро срещу действията на президента. Предполагам, че вече е персона нон грата в Овалния кабинет.
— Нужен ни е някой, на когото президентът има пълно доверие.
— Оскар Лукас! — заяви Емет.
— Много правилно — оживи се Оутс и вдигна поглед. — В качеството си на завеждащ Тайните служби той има право да влиза там.
— Някой ще трябва да уведоми Дан и Оскар очи в очи — предложи Емет.
— Аз ще се заема с това — нагърби се доброволно Броган.
— Имаш ли план? — попита Оутс.
— Макар и не през главата ми, моите хора все още измислят нещо.
— Трябва да внимаваме — каза сериозно Емет, — ако смятаме да предотвратим най-лошото опасение.
— Какво е то? — попита Оутс.
— Немислимото — отвърна Емет. — Диктатор в Белия дом.
55.
Лорън бе плувнала в пот. Никога в живота си не бе се изпотявала толкова много. Вечерната й рокля бе мокра и лепнеше по тялото й като втора кожа. Малката килия без прозорци беше същинска сауна и затрудняваше дишането й. Тоалетната чиния и едно легло бяха единствените й удобства, а мъждивата крушка в малка телена решетка на тавана светеше непрекъснато. Колкото до вентилаторите, тя беше сигурна, че нарочно са изключени, за да подсилят мъченията й.
Когато я доведоха в карцера на кораба, тя не видя и следа от мъжа, който й заприлича на Алън Моран. Откакто я заключиха тук, не й бяха дали нито храна, нито вода и сега стомахът я присвиваше от глад. Никой не дойде и да я види оттогава и тя започна да се пита да не би капитан Покофски да възнамерява да я държи в строг тъмничен затвор, докато излинее.