Суворов я сграбчи за косата и изви главата й назад. Учтивият разговорен тон изчезна от гласа му.
— Често съм се питал как ли ще се чувствам, ако начукам една високопоставена капиталистическа кучка.
В отговор Лорън бързо се протегна, хвана го за слабините и ги стисна с всичка сила.
Суворов изохка от болка, замахна с юмрук и го стовари в лявата буза, малко под окото й. Тя падна на една страна в ъгъла, а Суворов притисна ръка в болното си място и закрачи из малката стаичка като обезумяло животно, докато утихне болката му. После грубо вдигна Лорън и я хвърли върху леглото.
Той се надвеси над нея и разкъса бельото й.
— Покварена кучка такава! — озъби се той. — Сега ще те накарам да се молиш за бърза смърт.
От очите на Лорън потекоха сълзи, когато тя почувства, че е на път да изпадне в несвяст. Смътно, през мъгла от болка, видя как Суворов бавно свали колана си и го нави около ръката си, като остави катарамата да се полюшва свободно. Тя опита да стегне тялото си за предстоящия удар, когато ръката му се вдигна във въздуха, но силите й се бяха изчерпали.
В този момент на Суворов като че ли му изникна трета ръка. Тя се уви около дясното му рамо, после заклещи врата му. Коланът падна на пода и тялото му се вдърви.
По лицето на Суворов се изписа уплаха, уплаха примесена с неверие, после премина в ужас от пълното проумяване какво става и от мъчителната болка, когато гръклянът му бавно и безмилостно бе стиснат и дишането му прекъсна. Той се помъчи да се освободи от жестокия натиск, като се замята из килията, но ръката не помръдваше. Изведнъж през ума му проблесна мисълта, че той никога няма да доживее мига, в който ще почувства как натискът отслабва. От ужас и липса на кислород лицето му се изкриви и стана червеникавосиньо. Дробовете му жадуваха за въздух и той замаха като обезумял с ръце.
Лорън понечи да закрие лицето си, за да не вижда гледката, но ръцете й не се подчиниха. Тя остана замръзнала на мястото си и гледаше с патологично опиянение как животът се изцежда от Суворов; гледаше как буйната му съпротива отслабна, очите му изскочиха от орбитите и тялото му се отпусна. Той увисна за миг в това положение, придържан от призрачната ръка; после тя пусна врата му и той се свлече на пода като празен чувал.
На мястото на Суворов се появи друга фигура и застана в рамката на вратата на килията. Лорън осъзна, че се е вторачила в приятелско лице с тъмнозелени очи и лека крива усмивка.
— Между нас казано — заговори Пит, — не вярвах, че тая глупост да се промъкна дотук, ще се окаже такова развлечение.
56.
По пладне „Леонид Андреев“ се намираше на осемнайсет морски мили от Кабо Маиси, най-източната точка на Куба. Малки пухкави облачета, подгонени от лекия западен ветрец, се носеха по ослепителното лазурно небе. Повечето от пътниците, които се печаха на слънце край плувния басейн, не обръщаха внимание на обточеното с палми крайбрежие на хоризонта. За тях това беше просто поредния остров след стотиците други, покрай които бяха минали от Флорида дотук.
Капитан Покофски стоеше на мостика с бинокъл пред очите си и наблюдаваше малка моторна яхта, която се приближаваше от сушата към дясната кърма на кораба. Личеше, че е стара, с отвесна носова част и боядисан в черно корпус. Надводните й части бяха от лакиран махагон, а върху транцовата й дъска бе изписано със златни букви името „Пилар“. Приличаше на безукорно поддържан музеен експонат. На флагщока на кърмата се вееха американските звезди и райета, обърнати наопаки като сигнал за бедствие.
Покофски отиде до автоматизирания команден пулт и натисна бутона за намаляване на скоростта. Почти веднага почувства как двигателите забавиха обороти. Изчака няколко минути и когато корабът почти запълзя, пресегна се и дръпна лоста за „стоп машини“.
Тъкмо се накани да излезе от мостика, когато първият офицер забързано изкачи стълбите от долната палуба.
— Капитане — заговори той задъхан, — идвам от килиите. Затворниците ги няма.
— Как така ги няма? — Покофски изпъна стойка. — Искаш да кажеш, че са избягали?
— Да, господине. Отидох на обичайната проверка и заварих пазачите в безсъзнание и заключени в една от килиите, а агентът на КГБ — мъртъв.
— Пол Суворов е убит?!
Първият офицер кимна и добави:
— По всичко личи, че е бил удушен.