— Не, нямам — разнесе се гласът на Лорън. — Между другото, бихте ли ни донесли още две-три хавлиени кърпи, когато ви е удобно?
Камериерката кимна и рече:
— След малко ще ви донеса кърпи.
Пит нехайно се отпусна върху една табуретка и предложи друга на първия офицер, но той учтиво поклати глава в знак на отказ.
— Драго му става на човек, като ви вижда колко сте загрижени за безопасността на пътниците — отбеляза Пит.
— Просто изпълняваме задълженията си — отвърна първият офицер, поглеждайки към полуизядената купчина от предястия. — Изглежда, харесвате и кухнята ни.
— Ние с жена ми обичаме мезета — каза Пит. — Дори предпочитаме тях пред основните ястия.
Стюардесата излезе от банята и каза нещо на първия офицер. Единствената дума, която Пит разбра, беше „ньет“.
— Извинете за безпокойството — обърна се вежливо първият офицер към Пит.
— На ваше разположение — отвърна Пит.
Щом вратата се затвори, Пит се втурна към банята.
— Останете на местата си — нареди той. — Никой да не мърда. — После се изтегна на долното легло и натъпка в устата си тънка препечена филия, намазана с хайвер.
Две минути по-късно вратата на кабината рязко се отвори и камериерката нахълта вътре като булдозер, шарейки с очи наоколо.
— Желаете ли още нещо? — смотолеви Пит с пълна уста.
— Донесох кърпите.
— Метнете ги в мивката на банята — каза с безразличие Пит.
Тя направи точно това и докато излизаше от каютата, хвърли на Пит усмивка, която беше искрена, без сянка от подозрение.
Той изчака още две минути, после открехна леко вратата и надникна в коридора. Претърсващата група влизаше в кабината в края на коридора. Пит се върна в банята, пресегна се и затвори крановете.
Който и да беше съчинил фразата „Те приличаха на удавени плъхове“, сигурно е имал предвид клетници като тези, натъпкани в ограждение за душ с джобен размер. Върховете на пръстите им бяха почнали да се сбръчкват, от подгизналите им дрехи се стичаше вода.
Пръв излезе Джордино и захвърли мократа перука в мивката. Лорън се изхлузи от гърба му и веднага започна да суши косата си. Пит помогна на Моран да се изправи на крака, после почти пренесе Ларимър до леглото.
— Умен ход от твоя страна — похвали Пит Лорън, целувайки я по тила, — че я помоли за още кърпи.
— Това ми хрумна.
— В безопасност ли сме вече? — попита Моран. — Ще се върнат ли?
— Няма да сме в безопасност, докато не напуснем кораба — отвърна Пит. — Трябва да имаме предвид, че пак ще ни посетят. Когато се окажат с празни ръце след това претърсване, ще удвоят усилия за повторно.
— Криеш ли други великолепни трикове за бягство в ръкава си, Худини? — попита Джордино.
— Да — отвърна с пълна увереност Пит. — Наистина крия.
57.
Вторият машинист вървеше по преходния мостик между масивните резервоари за гориво, които се издигаха с две палуби над него. Той отговаряше за поддръжката и сега извършваше рутинна проверка за следи от теч през тръбите, които подаваха горивото в котлите, произвеждащи пара за турбините с мощност 27 000 конски сили.
Той оглеждаше съоръженията и си подсвиркваше в акомпанимента единствено на тихото бръмчене на турбогенераторите зад предната отвесна преграда. От време на време избърсваше с парцал някои тръбни съединителни части или клапан и кимаше доволно, когато се окажеха изправни.
Изведнъж спря и нададе ухо. От тясната пътека за обслужване вдясно от него чу звук от удряне на метал в метал. Заинтригуван, той тръгна бавно и безшумно по слабо осветения проход. Стигна до края на пътеката, където тя завиваше и минаваше между резервоарите за гориво и вътрешните плочи на корпуса, спря и се взря в сумрака.
Стори му се, че една фигура в униформа на стюард закрепваше нещо към резервоара за гориво. Вторият машинист се приближи тихомълком и спря на три метра от човека.
— Какво правите тук? — попита той.
Стюардът бавно се обърна и се изправи. Машинистът видя, че е азиатец. Бялата му униформа беше изцапана, а на пътеката лежеше отворена моряшка брезентова торба. Стюардът се усмихна широко, но не си направи труда да отговори.
Машинистът се приближи с няколко крачки.
— Вие нямате работа тук. Тази зона е ограничена за персонала, обслужващ пътниците.