Пак никакъв отговор.
Тогава машинистът забеляза необичайна издутина с неправилна форма върху едната страна на резервоара за гориво. От нея излизаха две медни жички, свързани с часовников механизъм, поставен до брезентовата торба.
— Бомба?! — възкликна той изумен. — Поставяте тук бомба?!
Той се обърна и хукна като обезумял по пътеката, викайки с пълно гърло. Едва изминал няколко крачки и в тясното стоманено пространство прокънтя звук, подобен на пляскане на два чифта ръце в бърза последователност — куршумите с кух връх на автоматичен пистолет със заглушител пръснаха тила му.
Задължителните тостове бяха произнесени, чашите с изстудена водка бяха пресушени и напълнени отново. Покофски изпълняваше задълженията си на домакин от шкафчето с напитки, като избягваше да среща студения пронизващ поглед на мъжа, седнал на кожения диван.
Гайдар Омбриков, шеф на седалището на КГБ в Хавана, не беше в добро настроение.
— Докладът ви няма да се хареса на моите началници — обърна се той към капитана. — Агент, изчезнал под ваше управление — това ще бъде считано за явен случай на небрежност.
— Този параход е туристически — поясни Покофски, с пламнало от възмущение лице. — Той е конструиран и предназначен да носи твърда западна валута в съветската хазна. Ние не сме плаваща главна квартира на Комитета за държавна сигурност.
— Тогава как ще обясните присъствието на десетте агента, които нашето външно управление назначи на борда на вашия плавателен съд със задачата да подслушват разговорите на пътниците?
— Опитвам се да не мисля за това.
— А би трябвало! — каза Омбриков със заплашителен тон.
— Достатъчно съм зает с управлението на кораба — побърза да се оправдае Покофски. — Нямам излишни часове, за да събирам и разузнавателни данни.
— И все пак трябвало е да вземете по-сигурни предпазни мерки. Ако американските политици избягат и разкажат преживяванията си, ужасяващите последствия ще бъдат катастрофални за международните ни връзки.
Покофски остави чашата си с водка върху шкафчето с напитки, без да отпие от нея.
— На парахода няма място, където дълго могат да се крият. В порядъка на един час те ще бъдат отново в ръцете ни.
— Надявам се да е така — язвително каза Омбриков. — Военноморските им сили ще почнат да се питат защо един съветски екскурзионен лайнер се задържа край драгоценната им кубинска база и ще изпратят патрулен катер.
— Те няма да посмеят да се качат на борда на „Леонид Андреев“.
— На него не, но моята малка увеселителна яхта плава под американски флаг. На нея няма да се поколебаят да се качат за проверка.
— Привлича вниманието тази стара яхта — отбеляза Покофски, опитвайки да смени темата. — Откъде я намерихте?
— Лично нашият приятел Кастро ни я даде назаем — отвърна Омбриков. — Принадлежала е на писателя Ърнест Хемингуей.
— Чел съм четири негови книги…
Покофски бе прекъснат от внезапната поява на първия му офицер, който нахълта в стаята, без да почука.
— Моите извинения, че ви прекъсвам, капитане, но мога ли да говоря с вас насаме?
Покофски се извини на Омбриков и излезе от кабината си.
— Какво има?
— Не можахме да ги намерим — смутен съобщи офицерът.
Покофски замълча, запали цигара в нарушение на собствените си наредби и погледна неодобрително първия офицер.
— В такъв случай предлагам да претърсите кораба отново, този път по-щателно. И огледайте по-отблизо пътниците, които се разхождат по палубите. Те може и да се крият сред тълпите.
Първият офицер кимна и бързо се отдалечи. Покофски се върна в кабината си.
— Проблеми ли има? — попита Омбриков.
Преди да успее да отговори, Покофски почувства как параходът леко се разтърси. Изненадан, той се закова на място и напрегна вниманието си, но нищо повече не се случи.
В следващия миг силна експлозия разклати „Леонид Андреев“ и изпрати конвулсивна ударна вълна, която мина през целия параход и накара хората да скочат на крака. Огромна огнена завеса изригна от левия борд на корпуса и изсипа дъжд от горящи стоманени късове и гориво върху откритите палуби. Детонацията отекна над водната повърхност и накрая заглъхна, оставяйки след себе си неземна тишина и гъст гъбовиден облак от черен дим, който се издигна към небето.