Онова, което седемстотинте пътника и екипажът не знаеха и което мнозина от тях никога нямаше да узнаят, беше, че резервоарите на кораба, намиращи се дълбоко в средата на кораба, се бяха взривили и направили огромна дупка, едната половина на която беше над, а другата под водолинията на корпуса. Те пръскаха пламтяща нафта върху надстройката във вид на сини и зелени пламъци, като покосяваха жертвите си и лумваха по тиковите палуби със скоростта на картечен огън.
За много кратко време „Леонид Андреев“ се превърна от луксозен екскурзионен лайнер в потъваща погребална клада.
Пит се размърда и се зачуди какво се бе случило. В продължение на цяла минута, докато отмине шокът, той остана проснат по очи на пода, където го бе отхвърлила силата на взрива и се опитваше да се ориентира. Започна бавно да се издига на четири крака, после се хвана за топката на бравата, за да изправи наболяващото го тяло. Натъртен, но способен да се движи, тъй като нямаше нищо счупено или навехнато, той се обърна, за да види другите.
Джордино беше полуклекнал, полулегнал на прага на банята. А си спомняше, че допреди малко седеше в спалното помещение на кабината. В очите му се четеше изненада, но външно не беше ранен. Моран и Лорън бяха паднали от леглата и лежаха на пода. И двамата бяха замаяни и имаха по няколко синини, които до седмица-две щяха да изчезнат, иначе не бяха пострадали сериозно.
Ларимър седеше свит на кълбо в единия ъгъл на кабината. Пит отиде при него и повдигна главата му. Над лявото слепоочие на сенатора се виждаше опасна пукнатина, а от сцепената му устна се стичаше струйка кръв. Той беше в безсъзнание, но дишаше леко. Пит взе възглавница от долното легло и я постави зад главата му.
Пръв заговори Джордино.
— Какво му е?
— Ударил се е — отвърна Пит.
— Какво стана? — промълви слисана Лорън.
— Експлозия — поясни Пит. — Някъде напред, вероятно в машинното.
— Котлите ли? — предположи Джордино.
— Съвременните котли са обезопасени срещу експлодиране.
— Божичко! — обади се Лорън. — Ушите ми още пищят.
По лицето на Джордино се изписа особен израз. Той извади монета от джоба си и я търкулна по покрития с твърд килим под. Но вместо да загуби инерция и след няколко кръга да падне на една страна, тя продължи да се търкаля, сякаш невидима ръка я движеше и накрая се удари със звън в най-отдалечената отвесна преграда.
— Корабът се накланя — отбеляза Джордино с равен тон.
Пит отиде до вратата и я открехна. Коридорът се изпълваше с пътници, които излизаха от кабините си и объркани се лутаха в двете посоки.
— Свърши се с план Б.
— План Б? — погледна го въпросително Лорън.
— Имах намерение да открадна кубинската яхта. Но вече едва ли ще има места в нея.
— Какви са тия приказки? — обади се Моран. Той с мъка се изправи на крака, хващайки се за една верига на леглото. — Номер, а? Евтин номер за прах в очите.
— Доста скъпоструващ номер, ако ме питате — злобно му отвърна Джордино. — Експлозията положително е повредила сериозно кораба. Той явно се пълни с вода.
— Ще потънем ли? — изплаши се Моран.
Пит не му обърна внимание и отново погледна през вратата. Повечето от пътниците проявяваха спокойствие, но имаше и такива, които почнаха да викат и плачат. Постепенно коридорът се задръсти от хора, понесли неразумно наръч лични вещи и набързо натъпкани куфари. В един момент Пит долови миризма на горяща боя и малко след това видя тънка струя дим. Той затръшна вратата и започна да издърпва одеялата от леглата и да ги хвърля на Джордино.
— Бързо намокри тия одеяла и всички кърпи в банята!
Джордино стрелна с поглед съвършено сериозното лице на Пит и изпълни нареждането му. Лорън коленичи и опита да повдигне главата и раменете на Ларимър от пода. Сенаторът изстена и отвори очи, поглеждайки Лорън така, сякаш се мъчеше да я разпознае. Моран седеше свит до преградната стена и си мърмореше нещо под носа.
Пит грубо избута Лорън, изправи Ларимър на крака и преметна едната му ръка през рамото си. Джордино излезе от банята и раздаде на всички мокрите одеяла и кърпи.
— Добре, Ал, сега ми помогни за сенатора. Лорън, ти се дръж за конгресмен Моран и вървете плътно зад мен. — Той млъкна и огледа всички. — И тъй, да тръгваме!
Пит рязко отвори вратата и бе обгърнат от търкалящ се облак дим, който идваше незнайно откъде.