Ларимър правеше геройско усилие, за да върви в крак с Пит, а Лорън и Моран, хванати за коланите на Пит и Джордино, стъпваха несигурно след тях.
— Още колко остава? — попита задъхана Лорън.
— Ще трябва да изкачим четири палуби, за да стигнем до откритата палуба за разходки — също задъхан отвърна Пит.
На втората стълбищна площадка се натъкнаха на плътна стена от хора. Те така се бяха струпали на стълбите, надпреварвайки се да избягат от дима, че не можеше и крачка напред да се направи. Членовете на екипажа действаха хладнокръвно и се опитваха да насочат човешкия поток към лодъчната палуба, но спокойствието бе отстъпило пред неизбежната зараза от паника и те бяха прегазени от пискащата, пришпорвана от страха, разлюляна тълпа.
— Наляво! — извика Джордино в ухото на Пит. — Коридорът стига до друго стълбище, водещо към кърмата.
Осланяйки се на дълбоката вяра в ниския си приятел, Пит зави по коридора, мъкнейки Ларимър със себе си. Сенаторът успя най-накрая да стегне походката си върху равната повърхност и пое собствената си тежест. За тяхно огромно облекчение димът тук бе по-слаб, а потокът от изплашени хора пооредя. Когато най-накрая стигнаха стълбището на кърмата, то се оказа празно. Джордино не се бе подчинил на стадното чувство и ги бе довел на временно безопасно място.
Те излязоха на открито на палубата с остъкления общ салон. След няколко минути, колкото да облекчат напиращата кашлица и да прочистят наболяващите ги дробове с чист въздух, всички отправиха поглед надолу към обречения кораб в потискащо мълчание.
„Леонид Андреев“ се бе наклонил наляво под ъгъл двайсет градуса. Хиляди литри гориво се разливаха в морето и се възпламеняваха. Водата около назъбената дупка на корпуса, причинена от взрива, представляваше огромен пожар. Цялата средна секция на кораба гореше като факла. Невероятно високата температура бе нажежила стоманените плочи до червено и ги бе изкривила в уродливи форми. Бялата боя се бе превърнала в черни шупли, тиковите палуби бяха изгорели почти докрай, а стъклата на прозорците пукаха като картечници.
Раздухвани от океанския бриз, пламъците се разпространяваха с невиждана скорост към командния мостик. Свързочният пункт бе вече погълнат от тях и началникът свръзки бе смъртоносно обгорял до радиоапарата. Вътрешните стълби и вентилационните тръби изстрелваха нагоре пламъци и виещ се дим. Както всички съвременни туристически лайнери „Леонид Андреев“ също бе проектиран и построен да бъде огнеустойчив, но дори и най-точното планиране или най-крайното предположение не би могло да предвиди разрушителните последствия от експлозия на горивен танк, която обливаше парахода като огнепръскачка.
Огромен облак мазен пушек, бълващ на талази, се издигаше на десетки метри височина, разстилаше се в горните въздушни течения и надвисваше над кораба като покров. Основата на облака представляваше плътен огнен фонтан, който се виеше и бушуваше във вид на яростен оранжево-жълт вихър. А долу, в по-ниските части на корпуса, пламъците със синьо-белия цвят на ацетилена и с температура, стигаща точката на топене от въздуха, всмукван от разбитите плочи, създаваха впечатлението за доменна пещ.
Макар че мнозина от пътниците бяха в състояние да се измъкнат по стълбищата, долу мъртвите бяха над сто — едни затворени и изгорели в кабините си, други, застигнати от пушека, докато са се втурвали да бягат към горните палуби. Трети, преодолявайки тези препятствия, са били подгонени от пламъците към кърмата, което пък ги е отдалечило от спасителните лодки.
Всички усилия на екипажа да поддържат някакъв ред потъваха в хаоса. Най-накрая пътниците бяха оставени сами да се грижат за себе си, но никой не знаеше накъде да бяга. Всички лодки на левия борд бяха в пламъци и само три бяха спуснати от десния борд във водата, преди огънят да пресече пътя на екипажа. Междувременно обаче една от лодките се подпали, докато я спускаха.
Тогава хората започнаха да се хвърлят във водата като мигриращи леминги. Височината беше около петнайсет метра и много от онези, които си бяха сложили спасителни жилетки, правеха грешка, като ги надуваха преди да скочат и си счупваха вратовете при сблъсъка с водната повърхност. Жени стояха онемели от ужас и се страхуваха да скочат, мъже ругаеха от отчаяние. Плуващите се устремяваха към няколкото спасителни лодки, но екипажите, които ги управляваха, запалваха моторите и бързо се отдалечаваха, от страх да не потънат от претоварване.