Насред безумната драма пристигна контейнеровозът. Капитанът приближи плавателния си съд на стотина метра от „Леонид Андреев“ и спусна възможно най-бързо спасителните си лодки. Минути по-късно се появиха вертолети на Американските военноморски сили и започнаха да изтеглят оцелелите от морето.
58.
Лорън гледаше с разсеяно опиянение напредващата огнена завеса.
— Да скачаме ли, какво? — попита тя с неопределен тон.
Пит не й отговори веднага — продължи да оглежда накланящата се палуба и прецени, че наклонът е около четирийсет градуса.
— Няма защо да насилваме нещата — каза накрая той с пълно равнодушие. — Разполагаме с още десет минути, преди пламъците да стигнат до нас. Колкото повече се накланя параходът наляво, толкова по-ниско става за скачане. Предлагам междувременно да започнем да хвърляме шезлонги през борда, за да могат горките хора във водата да се задържат на повърхността, докато ги спасят.
За най-голяма изненада Ларимър пръв откликна на предложението. Той награби няколко дървени шезлонга в едрата си прегръдка и започна да ги хвърля през бордовата ограда. По лицето му дори се изписа израз на човек, който се забавлява. Моран, смълчан, безучастен и вцепенен от страх, се бе свил до фалшборда.
— Внимавай да не уцелиш някого от плуващите по главата — предупреди Пит Ларимър.
— Смея ли! — отвърна сенаторът с уморена усмивка. — Нали ако се окаже избирател, ще изгубя гласа му.
След като всички шезлонги наоколо бяха хвърлени през борда, Пит се изправи и започна мислено да преценява обстановката. Силната въздушна струя от пламъците все още не бе станала непоносима. Огънят нямаше да засегне струпалите се на кърмовата палуба хора поне още няколко минути. Той отново си проправи път през гъстата тълпа и отиде да погледне през оградата на левия борд. Вълните долу бяха само на шест метра.
Той извика на Джордино:
— Дай да помогнем на хората. — После се обърна и събра длани пред устата си. — Вече няма време за губене! — закрещя той с пълно гърло, за да надвика глъчта от изплашената тълпа и грохота на пожара. — Хвърляйте се да плувате или ще загинете!
Няколко мъже послушаха съвета му, хванаха за ръка жените си, които се дърпаха, яхнаха перилата и изчезнаха от поглед. Последваха ги три непълнолетни момичета, които с чист плонж се гмурнаха в синьо-зелените вълни.
— Плувайте към шезлонгите и ги използвайте като салове — наставляваше всеки един поотделно Джордино.
Пит отделяше семействата на групи и докато Лорън утешаваше децата, той напътстваше родителите да скочат и да се уловят за някой плаващ шезлонг. После хващаше децата за ръце, прехвърляше ги колкото можеше по-ниско през перилата и ги пускаше във водата, изчаквайки с притаен дъх, докато майката и бащата ги поемеха благополучно.
Огромната огнена завеса пълзеше неумолимо към тях и затрудняваше все повече дишането. От нея прииждаше горещина като от отворена пещ. Пит грубо пресметна, че остават още трийсетина души на борда, но шансовете им да се спасят намаляваха.
Един тромав, дебел мъж се заинати и отказваше да помръдне.
— Морето е пълно с акули — изкрещя той истерично. — По-добре да стоим тук и да изчакаме хеликоптерите.
— Те не могат да кръжат над кораба поради турбулентност на въздуха от силната горещина — поясни търпеливо Пит. — Имате две възможности: да се превърнете в пепел или да пробвате късмета си във водата. Коя избирате? Решавайте по-бързо, че бавите другите.
Джордино се приближи, напрегна силните си мускули и повдигна колебаещия се дебелак. В несмутимия поглед на Джордино нямаше враждебност, нито досада, докато носеше мъжа до бордовата ограда, откъдето безцеремонно го метна през борда.
— Прати ми картичка! — извика той след него.
Забавната сцена като че ли насърчи малцината пътници, които също се двоумяха. Един по един те започнаха да скачат във водата, докато накрая и последната възрастна двойка, подпомагана от Пит, напусна горящия кораб. Тогава Пит се обърна и погледна към Лорън.
— Твой ред е — каза той.
— Не мърдам без колегите си — заяви тя с женска решителност.
Пит погледна през борда, за да види дали във водата до кораба няма струпани хора. Ларимър беше толкова немощен, че едва прехвърли крака през перилата. Джордино му помогна, а в това време Лорън скочи ръка за ръка с Моран. Пит ги наблюдаваше със свито сърце, докато и тримата не се отдалечиха достатъчно от корпуса и се възхити на търпението на Лорън, с което тя подвикваше окуражителни думи на Ларимър и теглеше Моран за яката.