— Трябва да й помогнем — каза той на Джордино.
Приятелят му нямаше нужда от втора покана. Преди да си разменят още някоя и друга дума, Джордино изчезна зад борда.
Пит хвърли последен поглед на „Леонид Андреев“. Въздухът наоколо трептеше от горещите вълни, които изпускаха пламъците, бълващи от всеки отвор. Наклонът надхвърли петдесет градуса и до пълната гибел на кораба оставаха броени минути. Дясното витло се показа над водата и парата, във вид на бели изтезавани облаци, засвистя около водолинията.
Както се бе приготвил да скача, Пит изведнъж застина неподвижен от изумление. С периферното си зрение бе мярнал една ръка, която махаше от прозореца на една кабина на десетина метра от него. Без да се поколебае, той грабна от пода на палубата едно все още мокро одеяло, метна го върху главата си и със седем скока взе разстоянието. Глас от кабината викаше за помощ. Той надникна през прозореца и видя лице на жена с разширени от ужас очи.
— О, божичко, моля ви, помогнете ни.
— Колко души сте?
— Аз и две деца.
— Прехвърлете ми децата.
Лицето изчезна навътре и след миг през тесния прозорец бе избутано момиченце на около шест години. Пит го намести между краката си, придържайки одеялото като палатка над себе си и него. После се появи момиченце на не повече от три години. Колкото и да не беше за вярване, то спеше непробудно.
— Дайте ръката си — каза Пит, макар да виждаше, че е безнадеждно.
— Не мога да се провра оттук! — проплака жената. — Отворът е много малък.
— Тече ли водата в банята?
— Няма налягане.
— Съблечете се гола! — изкрещя от отчаяние Пит. — Използвайте козметиката си. Намажете се цялата с кремовете за лице!
Жената кимна с разбиране и се отстрани от прозореца. Пит се обърна и с двете деца под мишници се затича към перилата. С огромно облекчение зърна Джордино, който плуваше с вдигната глава и гледаше нагоре.
— Ал! — извика Пит. — Дръж!
Дори и да бе изненадан, че вижда Пит, нарамил още две деца, Джордино не се издаде. Той протегна ръце и улови децата без никакво усилие, сякаш бяха футболни топки.
— Скачай! — подвикна той на Пит. — Корабът се преобръща.
Без да губи време да му отговори, Пит се втурна обратно към прозорчето на кабината. С малка частица от съзнанието той разбра, че опитът да спаси майката беше чиста безразсъдност. Вече не съзнаваше какво прави; движенията му като че ли бяха на друг човек, напълно непознат.
Въздухът беше толкова горещ и сух, че потта му се изпаряваше, преди да е проникнала през порите. Жегата от нагорещената палуба се просмукваше в подметките му. Той политна и за малко не падна, когато обреченият кораб изведнъж се разтърси силно и палубата рязко се наклони под увеличаващ се ъгъл наляво. Това беше последната му предсмъртна конвулсия, преди да се прекатури и да поеме пътя към морското дъно.
Пит се озова коленичил пред наклонената стена на кабината, с ръце проврени през прозорчето. Две ръце сграбчиха китките му и той ги задърпа навън. Жената успя да се провре през отвора до кръста. Пит я дръпна още веднъж и измъкна и ханша й.
Пламъците бяха вече зад него и близнаха гърба му. Подът под краката му пропадна. Той хвана жената през кръста и отскочи с нея от кабината миг преди „Леонид Андреев“ да се прекатури — над водата останаха да стърчат само витлата му като дъги, насочени към слънцето.
Буен прилив на вода повлече Пит и жената надолу и ги завъртя като кукли във водовъртеж. Пит се отблъскваше с крака и със свободната си ръка нагоре и виждаше как блестящата повърхност променя цвета си от зелен на син с мъчителна мудност.
Кръвта бучеше в ушите му, а дробовете му като че ли бяха пълни с разгневени оси. Тънко черно було започна да замрежва погледа му. Жената под мишницата му се бе отпуснала напълно и се явяваше нежелателна спънка на изкачването му към повърхността. Той изразходва и последните си глътки кислород и в главата му лумнаха пиротехнически изображения. Единият от взривовете се превърна в яркооранжево кълбо, което все повече се уголемяваше и накрая се пръсна във вид на мигащи светлини.
Пит излезе на повърхността с лице, обърнато към следобедното слънце. С облекчение пое няколко дълбоки глътки въздух, достатъчни да заличат черното було, бученето в ушите и паренето в дробовете. После с няколко бързи кръгови движения притисна корема на жената, за да изкара солената вода от гърлото й. Тя потрепери и започна да повръща и да кашля. Едва когато дишането й почти се нормализира и от гърдите й излезе стон, Пит се огледа за другите.