Тя си проправи път сред лабиринта от въжета и спасителни съоръжения и спря, когато се озова заобиколена от множество мъжки погледи, изпълнени със съзерцание и възхищение. Тя вдигна слънчевите си очила над челото и ги огледа с виолетово-кафявите си очи.
— Кой от вас тук е Дърк Пит? — попита тя без предисловия.
Един набит мъж, по-нисък от нея, но с рамене два пъти по-широки от талията й, пристъпи напред и й посочи реката.
— Ще го намерите там долу.
Тя се обърна и проследи с поглед ръката му. Върху накъдрената водна повърхност се полюшваше оранжева шамандура, чието въже се спускаше косо в мръсните зелени дълбочини. На десетина метра зад нея се виждаха издигащите се към повърхността мехурчета, изпускани от водолазите.
— След колко време ще излезе?
— След около пет минути.
— Така — отвърна жената и се замисли за миг, после попита: — А Албърт Джордино с него ли е?
— Той е пред вас и с него разговаряте.
Разчорлената от вятъра черна, къдрава коса на Джордино бе в пълно съответствие на опърпания му вид — мръсни гуменки, разръфани джинси и скъсана тенис фланелка. Той не се вместваше по никакъв начин в представите й за един заместник-директор по специалните проекти на НЮМА.
Жената изглеждаше повече развеселена, отколкото изненадана.
— Казвам се Джули Мендоса, от Комитета за опазване на околната среда. Трябва спешно да разговарям с вас двамата, но нека да изчакаме и господин Пит.
— Както ви е удобно — сви рамене Джордино, после разтегли устни в дружелюбна усмивка. — Ние не сме се запасили тук с кой знае какво, за да се чувства човек охолно, но поне студена бира имаме.
— С удоволствие ще изпия една, благодаря.
Джордино извади от кофа с лед кутия „Курс“ и й я подаде.
— Какво прави представител… ъ-ъ… представителка на еко комитет в хидроплан на НЮМА?
— Изискване на адмирал Сандекър.
Мендоса не поясни нищо повече и Джордино си замълча.
— Какъв е този проект? — попита Мендоса.
— „Къмбърланд“.
— Кораб от времето на Гражданската война, нали?
— Да, с огромно историческо значение. Това е фрегата на Съюзените щати, потопена през 1862 година от конфедеративния броненосец „Меримак“, известен в Юга и като „Вирджиния“.
— Доколкото си спомням, тя е потънала, преди „Меримак“ да е обстрелвал „Монитор“, считан оттогава за първият кораб потопен от броненосец.
— Добре сте запозната с историята — отбеляза възхитен Джордино.
— И НЮМА ще я извади, така ли?
Джордино поклати глава.
— Това е доста скъпо. Нас ни интересува само таранът.
— Таранът ли?
— Било е жестока битка — поясни Джордино. — Екипажът на „Къмбърланд“ се сражавал, докато водата започнала да влиза в тялото на оръдията им, но въпреки това изстрелите им се сипели върху каземата на конфедеративния кораб като изхвърляни от количка топки за голф. Накрая „Меримак“ блъснал с тарана си „Къмбърланд“ и го изпратил на дъното, а той до последно развявал флаг. Но докато „Меримак“ се оттеглял назад клинообразният му таран се заклещил във фрегатата и се счупил. Та тъкмо този таран търсим сега.
— Каква стойност може да има такова парче старо желязо?
— Може би в очите на хората да няма парична стойност като съкровище от испански галеон, но от историческа гледна точка то е безценно — частица от военноморското наследство на Америка.
Мендоса понечи да попита още нещо, но вниманието й бе привлечено от две глави с черни гумени шлемове, които изскочиха от водата в близост до шлепа. Те доплуваха до него, изкачиха се по ръждясалата стълба и свалиха тежкото си снаряжение. По блестящите от слънцето водолазни костюми се стичаше вода.
По-високият от двамата свали гуглата си и прокара пръсти през гъстата си абаносовочерна коса. Лицето му беше силно почерняло от слънцето, а очите му имаха най-яркия зелен цвят, който Мендоса бе виждала досега. Създаваше впечатлението, че е човек, който се смее често и непринудено, който предизвиква живота и приема победите и загубите с еднакво безразличие. Изправен в цял ръст височината му стигаше метър и осемдесет и седем, а мускулите на източеното му жилаво тяло изпъкваха по леководолазния костюм. Без да пита, Мендоса веднага разбра, че тъкмо той е Дърк Пит.
Мъжът махна на пристъпващия към него екипаж на шлепа и се усмихна широко.