— Не-е-е! — изкрещя Покофски и скочи през борда толкова бързо и неочаквано, че нито Омбриков, нито екипажът успяха да го удържат. Той заплува, за да се отдалечи от моторницата, после се гмурна под вълните, все по-надълбоко, докато бялата му униформа се загуби от поглед под повърхността на водата.
Лодките, спуснати от контейнеровоза, се придвижваха с максимална скорост към оцелелите, бързо качваха от тях колкото можеха да поберат, разтоварваха човешкия товар и веднага се връщаха сред плуващите, за да продължат спасителната операция. Водата наоколо бе пълна с всякакъв вид останки от кораба, с мъртви тела на различна възраст и с живи, които се преборваха със смъртта. За щастие водата беше топла и никой не бе замръзнал, а и заплахата от поява на акули все още не беше налице.
Една лодка маневрираше близо до Джордино, който помогна да бъдат качени майката и двете й деца. После той се покатери на борда и махна на кормчията да кара към Пит и Лорън. Те бяха сред малцината последни, които оставаха да бъдат натоварени в лодките.
Докато лодката с Джордино се приближаваше към тях, Пит махна за поздрав на ниската, набита фигура, наведена от борда.
— Здравейте! — усмихна се широко Пит. — Какво удоволствие е да ви видим.
— Радваме се, че можем да ви помогнем — отвърна стюардът, същият с когото Пит преди няколко часа се бе разминал на излизане от асансьора на кораба. Той също се усмихваше и разкриваше ред едри горни зъби, разделени от дупка в средата.
Той се наведе, хвана Лорън за кръста и без усилие я прехвърли от водата на лодката. Пит протегна ръка, но стюардът не я пое.
— Съжалявам — рече той. — Нямаме повече място.
— Но как… Какво говорите? — изненада се Пит. — Лодката е почти празна.
— Вие не сте добре дошъл на моя плавателен съд.
— Той изобщо не е ваша собственост.
— Напротив, моя е.
Пит погледна стюарда в пълно недоумение, после бавно извърна глава и съсредоточи поглед в стоящия наблизо контейнеровоз. Името му, изписано върху дясната носова част, беше „Чалмет“, но контейнерите, подредени на главната палуба, носеха надписа „Бугейнвил“. Пит изпита чувството, че някой го ритна в корема.
— За мен нашата среща е щастливо обстоятелство, господин Пит, но се опасявам, че за вас е гибелно.
Пит се втренчи слисан в стюарда.
— Нима ме познавате?
Усмивката на стюарда доби израз на омраза и презрение.
— И то много добре! Вашата намеса в работите на Морски линии „Бугейнвил“ ни струва много скъпо.
— Но кой сте вие? — попита Пит, опитвайки се да печели време и отчаян огледа небето, за да види американски спасителен вертолет.
— Не очаквайте да задоволя любопитството ви — отвърна стюардът с глас не по-топъл от хладилен шкаф.
Лорън, която не бе чула разговора, дръпна стюарда за ръкава.
— Защо не го качвате на борда? Какво чакате?
Той се обърна и свирепо я удари през лицето; тя се прекатури назад и падна върху двама корабокрушенци, които онемяха от изненада.
Джордино, който стоеше на кърмата на лодката, пристъпи напред. Но един моряк сръчно извади изпод седалката автоматична пушка и заби дървената част в корема му. С изкаран дъх, Джордино отвори уста и загубвайки равновесие, се строполи върху ръба на лодката и провеси ръце във водата.
Стюардът стисна устни, гладкото му жълто лице остана безизразно. Само очите му святкаха злобно.
— Благодаря ви, че бяхте толкова отзивчив, господин Пит. Благодаря ви, че сам дойдохте при мен.
— Проклет да си! — извика пренебрежително Пит.
Стюардът вдигна високо едно гребло.
— Бон воаяж, Дърк Пит!
Веслото се изви надолу и блъсна Пит в дясната част на гърдите му, потопявайки го под водата. Ударът изкара въздуха от дробовете на Пит и предизвика остра болка в гръдния му кош. Той изскочи отново над повърхността и вдигна лявата ръка над главата си, за да се предпази от следващия неизбежен удар. Но малко закъсня. Веслото в ръцете на стюарда перна вдигнатата му ръка и се стовари върху главата му.
Синьото небе почерня, когато съзнанието му го напусна и Пит бавно се свлече под лодката и изчезна от поглед.
59.
Съпругата на президента влезе в кабинета му на втория етаж, целуна го за лека нощ и отиде да си легне. Той седеше на меко тапициран стол с висока облегалка и преглеждаше купчина от документи със статистически данни за последните икономически прогнози. Едновременно с това си правеше подробни записки в обемист жълт бележник. Някои от тях запазваше, други скъсваше и хвърляше в кошчето, преди дори да ги е довършил. След близо три часа работа той свали очилата си и постоя известно време със затворени очи.