— Опасна ли е?
— Много опасна — потвърди Фосет. — Говори за изтеглянето на нашите военни сили от НАТО.
Оутс стисна слушалката до побеляване на кокалчетата на пръстите му.
— Трябва да му се попречи — каза той непоколебимо.
Гласът на Фосет прозвуча глухо.
— Президентът и аз сме извървели дълъг път заедно, но в интерес на страната, длъжен съм да се съглася с вас.
— Бъди на линия.
Оутс затвори телефона, завъртя се на стола зад бюрото си и се загледа през прозореца, потънал в мисли. Следобедното небе бе станало зловещо сиво, върху вашингтонските улици се сипеше лек дъжд и мокрите платна отразяваха федералните сгради в изкривени неестествени форми.
Време беше той да поеме юздите на властта, с горчивина заключи в себе си Оутс. Даваше си сметка, че всеки президент през последните трийсет години биваше оклеветяван и омаловажаван от събития, независещи от него. Айзенхауер беше последният президент, който напусна Белия дом със същата почит, с която пое поста. Независимо колко безгрешен или високоинтелигентен щеше да е следващият президент, той щеше да е притискан от непоклатима бюрокрация и нарастваща враждебност от страна на средствата за масово осведомяване, а Оутс нямаше желание да става за прицел на онези, които замерят с камъни.
Приглушен звън на интеркома го извади от унеса му.
— Господин Броган и още един господин искат да ви видят.
— Покани ги да влязат — каза Оутс.
Той стана и заобиколи бюрото си, когато Броган влезе. Двамата се ръкуваха, после Броган му представи мъжа с него като доктор Реймънд Еджли.
Оутс правилно прецени Еджли като академичен човек. Видът му — ниско подстриганата коса и старомодно вързаният възел на вратовръзката му подсказваха, че той рядко напуска университетския район. Еджли беше слаб мъж с рехава като телена мрежа брада и остри тъмни вежди, рошави и извити нагоре като на Мефистофел.
— Доктор Еджли е директор на „Фадъм“ — поясни Броган, — специален кабинет в университета в Грийли, Колорадо, към Разузнавателното управление, който се занимава с технологията на контролиране на съзнанието.
Оутс покани двамата да седнат на дивана, а той се настани в креслото срещу тях, от другата страна на ниската маса за кафе.
— Току-що ми се обади Дан Фосет. Президентът възнамерявал да изтегли нашите военни части от НАТО.
— Още едно доказателство в подкрепа на нашия план — каза Броган. — Само руснаците имат полза от подобен ход.
Оутс се обърна към Еджли.
— Мартин запозна ли ви с подозренията ни относно поведението на президента?
— Да, господин Броган ме уведоми.
— И как ви се струва положението? Може ли президентът да бъде мисловно насилен да стане предател?
— Допускам, че действията на президента показват сериозна личностна промяна, но ако го подложим на поредица от тестове, няма начин да сме сигурни, че има мозъчно изменение или външно влияние.
— Той никога няма да се съгласи на изследване — рече Броган.
— Това вече е проблем — призна Еджли.
— Предполагам, че можете да ни кажете, докторе — продължи Оутс, — как е било извършено прехвърлянето на съзнанието.
— Ако наистина сме изправени пред подобно нещо — отвърна Еджли, — първата стъпка е била изолиране на субекта за определено време в затворена камера, предпазваща го от сетивни влияния. През този етап характеристиките на мозъка му се изучават, анализират и дешифрират на език, който се програмира и превежда от компютър. Следващата стъпка включва подготвянето на присадка, в случая микрочип, с желаните данни, която след това се вкарва чрез психохирургия в мозъка на субекта.
— Както го описахте, звучи просто като операция на сливици — отбеляза Оутс.
Еджли се разсмя.
— Разказах ви го сбито и съвсем опростено, разбира се, но в действителност процедурите са невероятно деликатни и сложни.
— Какво става, след като микрочипът бъде вкаран в мозъка?
— Пропуснах да спомена, че част от присадката представлява мъничък предавател-приемник, който обработва електрическите импулси на мозъка и е в състояние да изпраща мисловни схеми и телесни функции към централен компютър и контролен пункт, разположени на далечно разстояние като в Хонконг например.
— Или в Москва — вметна Броган.
— А не в съветското посолство тук, във Вашингтон, както ти предположи миналия път? — обърна се Оутс към Броган.