— Нека аз да ви отговоря — предложи Еджли. — Няма спор, че комуникационната технология е пригодена да изпраща данни от субекта към Русия посредством сателитна връзка, но ако аз бях на мястото на доктор Луговой, щях да инсталирам контролната станция наблизо, за да мога да наблюдавам непосредствено действията на президента. Това също така ще ми предостави по-кратко време за отговор на реакциите му, за да пренасочвам командите към съзнанието му по време на неочаквани политически събития.
— Възможно ли е Луговой да загуби контрол над президента? — поинтересува се Броган.
— Ако президентът престане да мисли и действа самостоятелно, той прекъсва връзките си с външния свят. Тогава може да прояви склонност да се отклони от инструкциите на Луговой и да стигне до крайност.
— Затова ли представя толкова много радикални програми с такава бързина?
— Това не мога да знам — отговори Еджли. — Според мен той изпълнява съвършено точно командите на Луговой. Подозирам обаче, че нещата са далеч по-дълбоки.
— В какъв смисъл?
— От докладите, предоставени от оперативните работници на господин Броган в Русия, става ясно, че Луговой е извършвал опити с политически затворници, като е прехвърлял течност от техните хипокампуси — структура в мозъчната система, която съхранява спомените ни — в хипокампусите на други субекти.
— Вкарване на памет! — удивен промълви Оутс. — Ето ти един истински доктор Франкенщайн!
— Прехвърлянето на памет е измамна работа — продължи Еджли. — Крайните резултати не могат да се предвидят.
— Мислите ли, че Луговой е извършил такъв опит с президента?
— Не ми е приятно да дам положителен отговор, но ако го е направил, той вероятно е програмирал някой нещастен руски затворник в продължение на месеци или дори години с мисли относно провеждането на съветската политика и след това е вкарал течност от хипокампуса в мозъка на президента като основа на присадката.
— Възможно ли е след съответните грижи президентът да възвърне нормалното си състояние? — попита Оутс.
— Имате предвид да му се върне предишното съзнание ли?
— Нещо такова.
Еджли поклати глава.
— Нито едно познато лечение няма да възстанови нанесените поражения. Президентът винаги ще бъде преследван от нечии други спомени.
— Вие не можете ли да извлечете и от неговата хипокампусна течност?
— Разбирам мисълта ви, но с премахването на чужди мисловни схеми ще заличим и собствените спомени на президента. — Еджли замълча за малко. — Не, съжалявам, че трябва да го кажа, но схемите на поведение на президента са безвъзвратно променени.
— В такъв случай той трябва да бъде отстранен от длъжност… завинаги.
— Такава би била и моята препоръка — отвърна без колебание Еджли.
Оутс се облегна назад в креслото и кръстоса ръце зад тила.
— Благодаря ви, докторе. Вие затвърдихте нашето решение.
— Както чувам, никой не може да припари до Белия дом.
— Щом руснаците са успели да го отвлекат — рече Броган, — не виждам причина защо и ние да не направим същото. Но първо трябва да прекъснем връзката му с Луговой.
— Мога ли да направя предложение?
— Моля.
— Съществува великолепна възможност да обърнем положението в наша полза.
— Как?
— Вместо да прекъсваме мозъчните сигнали, защо да не се включим на същата честота?
— С каква цел?
— По този начин аз и екипът ми ще можем да подаваме предаванията в нашата контролна апаратура. Ако компютрите ни получават достатъчно данни, да речем в порядъка на четирийсет и осем часа, ние можем да заемем мястото на мозъка на президента.
— Един вид замяна, чрез която да подаваме на руснаците фалшива информация — въодушеви се Броган от предложението на Еджли.
— Точно така! — възкликна Еджли. — И понеже съветското разузнаване има пълното основание да вярва в достоверността на данните, които получава от президента, то може да бъде поведено по който и да е избран от вас път.
— Тази идея ми допада — отбеляза Оутс. — Въпросът е обаче, дали ще можем да си позволим въпросните четирийсет и осем часа. Не знам със сигурност какво може да предприеме президентът през това време.
— Но рискът си струва — заяви равнодушно Броган.