На вратата се почука и секретарката на Оутс надникна в кабинета.
— Извинете, че ви прекъсвам, господин секретар, но търсят спешно по телефона господин Броган.
Броган бързо скочи на крака, вдигна телефона върху бюрото на Оутс и натисна мигащия бутон.
— Броган слуша.
Той постоя близо минута с долепена до ухото слушалка, без да каже дума, после затвори телефона и се обърна към Оутс.
— Току-що говорителят на Белия дом Алън Моран се е появил в нашата военноморска база в кубинския залив Гуантанамо — заговори той бавно.
— А Марголин?
— За него няма вести.
— А Ларимър?
— Сенатор Ларимър е мъртъв.
— О, боже мой! — изстена Оутс. — Това означава, че Моран може да стане следващият президент. Не познавам по-безскрупулен и неудачен човек за този пост!
— Фейгън5 на портала на Белия дом — рече Броган. — Каква противна мисъл.
60.
Пит беше сигурен, че е мъртъв. Нямаше начин да не е мъртъв. Но въпреки това не виждаше нито ослепителна светлина в края на тунел, нито лица на негови приятели и родственици, починали преди него. Изпитваше чувството, че се е унесъл в дрямка в собственото си легло. Там беше и Лорън, с коса, разпиляна върху възглавницата, която притискаше плътно тяло до неговото и бе сключила здраво ръце зад тила му, за да не й се изплъзне. Лицето й като че ли излъчваше светлина, а виолетовите й очи гледаха право в неговите. Той се запита дали тя също е мъртва.
Изведнъж Лорън отпусна прегръдката си и започна да се отдалечава, превръщайки се в размазано петно, което ставаше все по-малко и по-малко, докато изчезна напълно. През затворените му клепачи се процеждаше слаба светлина, до слуха му долитаха далечни гласове. Бавно и с усилие, сякаш повдигаше две петдесеткилограмови тежести, той отвори очи. Отначало помисли, че гледа в чисто бяла повърхност. После, когато съзнанието му изпълзя зад булото на припадъка, се увери, че наистина гледа в чисто бяла повърхност.
Това беше таван.
Непознат глас каза:
— Той се свестява.
— Три счупени ребра, мозъчно сътресение и половин литър пот са били достатъчни да омаломощят тоя терк. — Лаконичният глас не можеше да бъде сбъркан.
— Ох, как се изплаших — успя да промълви Пит, — помислих, че съм попаднал в ада и съм се срещнал с дявола.
— Чувате ли го как говори за най-добрия си и единствен приятел — обърна се Ал Джордино към лекар в морска униформа.
— Той е в добра физическа форма — каза докторът. — Би трябвало доста бързо да се възстанови.
— Извинете ме за шаблонния въпрос — обади се Пит, — къде се намирам?
— Добре дошъл в болницата на Американските военноморски сили в базата на Гуантанамо, Куба — отвърна докторът. — Вие и господин Джордино бяхте извадени от водата от наш спасителен екип.
Пит отмести поглед към Джордино.
— Добре ли си?
— Има рана на корема с големината на пъпеш, но ще се оправи — побърза да поясни с усмивка докторът. — Впрочем разбрах, че той е спасил живота ви.
Пит прочисти мъглата в съзнанието си и се помъчи да си спомни какво бе станало.
— Стюардът от „Леонид Андреев“ си поигра бейзбол с главата ми.
— Заби те под лодката с веслото — поясни Джордино. — Аз се метнах през борда и се гмурнах под водата. Успях да те хвана за ръка и те изтеглих на повърхността. Стюардът щеше да ме пребие, ако вертолет на военноморските сили не бе дошъл навреме. Парамедиците скочиха от него във водата и ни помогнаха да бъдем изтеглени с въже на борда.
— А Лорън къде е?
Джордино отмести поглед.
— Тя е обявена за изчезнала.
— Изчезнала ли? Глупости! — озъби му се Пит и изкриви лице от болка, докато се надигаше на лакти. — И двамата я видяхме, че е жива и седеше в спасителната лодка.
По лицето на Джордино премина мрачна сянка.
— Името й го нямаше в списъка на оцелелите, даден от капитана на кораба.
— Корабът на Бугейнвил! — изтърси Пит, възвръщайки паметта си. — Стюардът азиатец, който се опита да ни счупи главите, посочи към…
— „Чалмет“ — изпревари го Джордино.
— Да, „Чалмет“. И каза, че бил негова собственост. На всичкото отгоре знаеше и името ми.
— Предполага се стюардите да помнят имената на пътниците. Той те е запомнил като Чарли Грубър от двайсет и четвърта кабина.
5
Фейгън — герой от романа на „Оливър Туист“, главатар на банда, която кради, а той продава крадените неща. — Б.пр.