— Не, направо ме обвини, че съм се бъркал в работите на Бугейнвилови и последните му думи бяха: „Бон воаяж, Дърк Пит!“.
Джордино изумен сви рамене.
— Да пукна, ако знам откъде е разбрал името ти. Но защо човек от Бугейнвилови работи като стюард на руски туристически кораб?
— Умът ми не го побира.
— И защо лъже, че Лорън е изчезнала?
Пит поклати едва забележимо глава.
— Значи Бугейнвилови са я задържали на техния кораб — изведнъж му просветна на Джордино. — Но с каква цел?
— Задаваш ми въпроси, на които не мога да отговоря — отвърна раздразнен Пит. — Къде е сега „Чалмет“?
— Отпътува за Маями, да разтовари оцелелите пътници.
— Колко време бях в безсъзнание?
— Около трийсет и два часа — отвърна докторът.
— Все още не е късно — каза Пит. — „Чалмет“ има да пътува още няколко часа до Флорида.
Той се надигна до седнало положение и спусна крака на пода. Стаята започна да се върти пред очите му.
Докторът се приближи до него и сложи ръце на раменете му.
— Надявам се, не възнамерявате да хукнете нанякъде.
— Смятам да се озова на палубата, когато „Чалмет“ пристигне в Маями — каза непоколебимо Пит.
Лицето на доктора доби строг професионален израз.
— Налага се да останете още четири дни на легло. Не можете да пътувате с пукнати ребра, а освен това не знаем доколко сериозно е сътресението на мозъка ви.
— Извинете, докторе — намеси се Джордино, — но в случая друг решава вместо вас двамата.
Пит го погледна със смразяващо безразличие.
— Кой е тоя, дето може да ме спре?
— Адмирал Сандекър, от една страна, и държавният секретар, от друга — отвърна Джордино с безпристрастен тон, сякаш четеше на глас цените на стоковата борса за деня. — Дойде заповед да заминеш за Вашингтон веднага след като се свестиш. Можем здравата да загазим. Имам подозрението, че сме забъркали някаква каша, откривайки конгресмена Моран и сенатора Ларимър, затворени на борда на съветски плавателен съд.
— Могат и да почакат, докато претърся „Чалмет“ за Лорън.
— Аз ще свърша тази работа. Ти заминаваш за столицата, а аз — за Маями, в ролята на митнически инспектор. Всичко вече е уредено.
Умиротворен до известна степен, Пит се отпусна в леглото.
— А Моран?
— Той не можеше да чака нито миг — отвърна ядосан Джордино. — Още щом слезе на брега, настоя групата от Военноморските сили да зареже всичко и да му уреди полет до Вашингтон. Засякох го в коридора на болницата след обичайния лекарски преглед. За малко да забие гърбавия си нос в гърлото, за да ме подмине. Мръсникът му с мръсник не прояви капка загриженост за Лорън и едва ли не остана доволен, като му казах за смъртта на Ларимър!
— Той явно има дарба да изоставя онези, които са му помогнали — отбеляза с отвращение Пит.
В стаята влезе санитар с инвалидна количка и Джордино му помогна да настанят в нея Пит. Последният изстена, когато остра болка преряза гърдите му.
— Вие си тръгвате против изричните ми настоявания — рече докторът. — Държа това да се знае. Няма гаранция, че ще минете без усложнения, ако се претоварвате.
— Освобождавам ви от всякаква отговорност, докторе — усмихна се Пит. — Никому няма да кажа, че съм ви бил пациент. Лекарската ви репутация няма да бъде накърнена.
Джордино сложи в скута на Пит комплект облекло, отпуснат от Военноморските сили, и малък книжен плик.
— Ето ти прилични дрехи, а тук са вещите, извадени от джобовете ти. Можеш да се преоблечеш и в самолета, да не губиш време.
Пит отвори плика и заопипва съдържанието на найлоновата торбичка в него. Доволен, че всичко бе налице и сухо, той вдигна поглед към Джордино и му подаде ръка.
— Успешен лов, друже!
Джордино го потупа по рамото.
— Не се безпокой, ще я намеря. А ти иди във Вашингтон и им разкажи играта.
Едва ли имаше друг човек, който да е страдал от синдрома Рип ван Уинкъл6 и да се е събудил по-изненадан от Алън Моран. Той си спомняше, че преди близо две седмици беше отишъл да си легне в президентската яхта, а следващото му съзнателно усещане беше как го набутват в една лимузина в някаква местност край река в Южна Каролина. Затворничеството и бягството от горящия руски параход бе неопределен, смътен спомен. Едва когато се върна във Вашингтон и завари Конгреса и Върховния съд прогонени от седалищата си, той се съвзе и отново облече мантията на политическата власт.
6
Рип ван Уинкъл — герой от едноименен разказ на Уошингтън Ървинг (1783 — 1859), който изпил вълшебна отвара и потънал в 20-годишен сън. Събудил се в друга епоха. — Б.пр.