В пълната емоционална и политическа бъркотия сред правителството той прозря шанса си да задоволи съкровената си и неизмерима амбиция да стане президент. Тъй като нямаше да получи обществената подкрепа за заемането на този пост чрез избори, сега той бе твърдо решен да се възползва от създалото се положение и да го заграби. Марголин липсваше, Ларимър вече го нямаше, а президентът бе дискредитиран, така че малко обстоятелства можеха да му попречат.
Моран стоеше насред площад „Джексън“ срещу Белия дом, откъм Пенсилвания авеню, заобиколен от армия журналисти, и отговаряше на въпросите им. Той беше мъжът на деня и се наслаждаваше на всяка секунда внимание.
— Ще ни кажете ли къде бяхте последните две седмици? — попита Рей Марш от нюйоркското списание „Таймс“.
— С удоволствие — отвърна любезно Моран. — Председателят на мнозинството в Сената Маркъс Ларимър и аз отидохме на риболов в Карибско море, отчасти да пробваме късмета си в улов на рекордно голяма океанска риба, но най-вече да обсъдим наболели въпроси, засягащи великата ни нация.
— Според първоначалните сведения сенатор Ларимър е загинал по време на трагедията с „Леонид Андреев“.
— С дълбоко прискърбие трябва да призная, че това е вярно — каза Моран и изведнъж стана сериозен. — Рибарската лодка, в която бяхме двамата със сенатора, се намираше на пет-шест мили от руския екскурзионен параход, когато чухме и видяхме експлозията, която го обгърна в пламъци и дим. Веднага наредихме на шкипера ни да промени курса в посока към района на бедствието. Когато се доближихме, „Леонид Андреев“ гореше от носа до кърмата. Стотици изплашени пътници скачаха във водата, много от тях с подпалени дрехи.
Моран замълча, за да създаде ефект, после заговори с ясен, отчетлив тон:
— Аз скочих във водата, последван от сенатора, за да помогна на онези, които имаха изгаряния или не можеха да плуват. Имах чувството, че с часове се опитвахме да задържим жените и децата на повърхността, за да ги качим на рибарската лодка. По едно време загубих от поглед сенатор Ларимър. Когато се огледах да го потърся, видях го да се носи върху вълните по корем и разбрах, че е станал жертва на сърдечен удар вследствие на пренапрежение. Можете да цитирате думите ми, че той загина като истински герой.
— Колко души мислите, че сте спасили? — Въпросът беше на Джо Старк от „Юнайтед прес“.
— В даден момент престанах да ги броя — излъга най-спокойно Моран. — Малкият ни плавателен съд се претовари опасно с обгорели хора и полуудавници. Затова вместо да се превърна в сламката за давещия се, тъй да се каже, аз останах във водата, за да може още един нещастник да измами смъртта. За мой късмет бях спасен от екип на Военноморските сили, който, трябва да добавя, се справи великолепно.
— Знаехте ли, че членът на Конгреса Лорън Смит пътува в „Леонид Андреев“? — попита Марион Турние от Обединението на печата и радиостанциите.
— Тогава не — отвърна Моран, възвръщайки сериозното си изражение. — За съжаление разбрах това, едва когато ми съобщиха, че е обявена за изчезнала.
Къртис Мейо даде знак на оператора си и се примъкна по-близо до Моран.
— Конгресмен, какви чувства изпитвате по повод безпрецедентното разпускане на Конгреса от страна на президента?
— Дълбоко съм огорчен, че в нашето правителство може да има място за такава арогантна постъпка. С един ужасен замах той запрати нацията ни от демокрацията във фашистки режим. Много ми се иска да го видя свален от длъжност… колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Как предлагате да стане това? — настоя Мейо. — Всеки път, когато членовете на Белия дом се съберат, за да предприемат процедури по дискредитирането му, той изпраща военни части да ги разпръснат.
— Този път нещата ще бъдат по-различни — заяви уверено Моран. — Утре в десет часа сутринта членовете на Конгреса ще проведат съвместно заседание в аудитория „Лизнър“ на университета „Джордж Вашингтон“. И за да се съберем без намеса и пречки от страна на неупълномощените и неморални военни части, използвани от президента, ние възнамеряваме да отвърнем на силата със сила. Разговарях с мои колеги от Белия дом и Конгреса от близките щати Мериленд и Вирджиния, които убедиха техните губернатори да закрилят конституционните ни права и да осигурят войски от техните бойни единици на Националната гвардия.