— Ще им бъдат ли давани заповеди да стрелят? — попита Мейо, надушвайки важно кръвопролитие.
— Ако бъдем нападнати — отвърна сдържано Моран, — отговорът е категорично „да“.
— И така, на път е да избухне Втора гражданска война — каза изтощен Оутс, след като изключи телевизора и се обърна към Емет, Мърсиър и Броган.
— Моран е не по-малко гламав от президента — отбеляза Емет, поклащайки с отвращение глава.
— Жалко за американската общественост, че е принудена да приеме такъв отвратителен човек за водач — измърмори Мърсиър.
— Какво ще кажеш за предстоящия сблъсък в аудиторията „Лизнър“? — обърна се Оутс към Емет.
— Специалните части на сухопътните войски и морската пехота, които патрулират Капитолийския хълм, са високо обучени професионалисти. На тях може да се разчита, че ще бъдат непоколебими и няма да предприемат някоя глупост. Но истинската заплаха е Националната гвардия. Достатъчно е един от войниците да се паникьоса и да изстреля куршум. Тогава ще станем свидетели на нова кървава баня от рода на Кент Стейт7, ако не и по-жестока. Но този път на огъня на гвардията ще отвърнат точни, смъртоносни стрелци.
— Положението няма да се подобри, ако при кръстосаната стрелба паднат неколцина конгресмени — допълни Мърсиър.
— Президентът трябва да бъде изолиран. Налага се да изместим програмата напред — отбелязва Оутс.
Мърсиър не изглеждаше доволен.
— Това означава да забавим оценката на доктор Еджли за мозъчните сигнали на президента.
— Редно е предотвратяването на поголовно клане да има предимство пред плана за заблуждаване на руснаците — отвърна Оутс.
Броган вдигна замислен поглед към тавана.
— Аз мисля, че трябва да откраднем пилците и дори да ги оскубем.
Оутс се усмихна и рече:
— Чувам как механизмите в главата ти се зацепват, Мартин. Какъв безумен макиавелски план е скроило вече ЦРУ?
— Начин да се даде предимство на Еджли — отвърна Броган с лукава усмивка. — Нещичко, взето от „Зоната на здрача“.
61.
Една лимузина чакаше във военновъздушната база „Андрюс“, когато Пит бавно слезе по стълбата от пътническия реактивен самолет на Военноморските сили. В нея, скрит от тъмните прозорци, седеше адмирал Сандекър.
Той отвори вратата и помогна на Пит да се качи.
— Как мина полетът?
— За щастие не друсаше.
— Имаш ли багаж?
— Той е на мен — отвърна Пит намигайки и стисна зъби, докато се настаняваше на седалката до адмирала.
— Много ли те боли?
— Трудно се движа. Вече не слагат лепенки на пукнати ребра, както едно време. Оставят ги да зараснат от само себе си.
— Съжалявам, че настоях да се върнеш незабавно, но положението във Вашингтон е като пред буря и Дъг Оутс се надява, че ти имаш сведения, които биха разрешили някои проблеми.
— Разбирам — каза Пит. — Има ли някаква вест за Лорън?
— Не, за съжаление.
— Тя е жива — рече Пит, загледан през прозореца.
— Не се и съмнявам — изрази единодушие Сандекър. — Вероятно по недоглеждане името й не фигурира в списъка на оцелелите. Или пък тя самата е настояла за анонимност, за да избегне пресата.
— Лорън няма причина да се крие.
— Ще се появи — каза Сандекър. — А сега, предполагам, ще ми разкажеш как се оказа участник в най-печалната морска трагедия от петдесет години насам.
Пит се възхити на умението на адмирала най-неочаквано да насочва разговора в друга посока, сякаш скачаше от сауна в снега.
— През краткото време, в което бяхме заедно на „Леонид Андреев“ — започна Пит, — Лорън ми разказа как първата вечер след тръгването на парахода излязла да се разходи на палубата. По едно време външните светлини изгаснали и на кораба кацнал вертолет. От него слезли трима души, двама от които били грубо избутани навън. На Лорън й се сторило, че разпознала в слабата светлина Алън Моран сред тях. Тъй като не била сигурна дали не е било зрителна измама, тя се обадила по телефона на помощничката си Сали Линдеман и я помолила да провери къде е Моран. Сали попаднала на фалшиви следи, прикрити от мъгляви сведения и не открила Моран. Разбрала обаче, че той и Маркъс Ларимър били заедно. Тя съобщила на Лорън безуспешните резултати и тогава Лорън й казала да се свърже с мен. Но връзката прекъснала. Руснаците проконтролирали разговорите й и установили, че по една случайност тя станала свидетел на тайна операция.
7
Кент Стейт — на 4 май 1970 година по време на мирна демонстрация против войната във Виетнам, в която студентите от Държавния университет в Кент Охайо (Кент Стейт Юнивърсити) части на Националната гвардия откриват огън по демонстрантите, убиват четирима студенти и раняват деветима. Кент Стейт става символ на държавния произвол. — Б.пр.