— Намерихме го.
Джордино, зарадван, го потупа по гърба.
— Добре го даваш, приятел!
Всички започнаха да обсипват водолазите с въпроси, на които те отговаряха между глътките бира. Най-подир Джордино си спомни за Мендоса и я прикани с ръка да се приближи.
— Това е Джули Мендоса от Комитета за опазване на околната среда. Иска да си поговори с нас.
Дърк Пит протегна ръка и я измери с преценяващ поглед.
— Джули.
— Господин Пит.
— Ако ми дадете минута да сваля костюма си и да се изсуша…
— Опасявам се, че закъсняваме — прекъсна го тя. — Можем да говорим по време на полета. Адмирал Сандекър реши, че ще е по-бързо да ползваме хидроплана вместо вертолет.
— Напълно ме объркахте.
— Не искам да губя време да ви обяснявам сега. Трябва да тръгнем веднага. Мога само да ви кажа, че ви е възложен нов проект.
В гласа й се долавяше дрезгавина, която заинтригува Пит — не беше точно мъжка, но такъв глас подхождаше напълно за роман на Харолд Робино.
— Защо е това лудешко бързане? — попита той.
— Не му е времето да говорим нито тук, нито сега — отвърна Мендоса, обхождайки с поглед мъжете от спасителния екип, надали ухо на разговора им.
Пит се обърна към Джордино.
— Какво мислиш, Ал?
Джордино се престори на смаян.
— Трудно ми е да кажа. Дамата изглежда напълно непоколебима. От друга страна, този шлеп ми стана нещо като дом и някак не ми се ще да го напускам.
Мендоса усети, че двамата мъже я поднасят и пламна от гняв.
— Моля ви, минутите текат.
— Няма ли да ни кажете поне къде отиваме?
— Във военновъздушната база Лангли, където ни чака военен реактивен самолет, за да ни закара до Коудиак, Аляска.
Все едно че им каза, че отиват на луната. Пит се вгледа в очите й, търсейки да открие нещо, което не беше сигурен, че ще намери. В тях прочете единствено пълна сериозност.
— Струва ми се, че за мое успокоение ще е най-добре първо да се свържа с адмирала и тогава да потвърдя.
— Можете да го направите и докато пътуваме за Лангли — отвърна тя с неотстъпчив тон. — Погрижих се за някои ваши лични неща. Дрехите ви и каквото там друго може да ви е необходимо за двуседмична операция, са вече опаковани и натоварени на борда. — Тя замълча за миг и го погледна право в очите. — Да престанем с тези празни приказки, господин Пит. Докато ние стоим тук, другаде умират хора. Това, разбира се, не го знаете, но аз ви давам думата си. Ако сте наполовина от това, което ми описаха, че представлявате, то ще престанете да се мотаете и ще се качите на хидроплана, и то веднага!
— Ама вие май наистина не си поплювате, нали, госпожо?
— Когато се наложи.
Настъпи смразяващо мълчание. Пит пое дълбоко въздух, после шумно го изпусна. Обърна се към Джордино.
— Чувал съм, че по това време на годината Аляска е много красива.
Джордино успя да докара замечтан поглед.
— Ще трябва да проверим и някои славни пивници в Скагуей.
Пит направи знак на другия водолаз, който си сваляше неопреновия костюм.
— Целият кораб е твой, Чарли. Продължавай да действаш и извади тарана на „Меримак“, а после го предай в лабораторията за съхранение.
— Ще имам грижата.
Пит кимна, след което тръгна заедно с Джордино към „Каталина“. Двамата се заприказваха така, сякаш Мендоса повече не съществуваше.
— Надявам се да ми е взела и рибарските принадлежности — говореше Джордино на висок глас. — Сьомгата трябва вече да е излязла.
— Мен пък ми се ще да се повозя със северен елен — рече Пит. — Чувал съм, че те можели да надбягат кучешка шейна.
Докато Мендоса вървеше след тях, в съзнанието й изплуваха думите на адмирал Сандекър: „Не ти завиждам, че ще си имаш работа с тия двама дяволи, особено Пит. Той е в състояние да накара огромна акула да стане вегетарианка. Така че дръж си очите отворени и краката кръстосани“.
4.
В женските среди на вашингтонското общество Джеймс Сандекър минаваше за изгодна партия. Заклет ерген, чиято постоянна любовница беше работата му, той рядко допускаше някоя интимна връзка с противоположния пол да продължи повече от няколко седмици. Сантименталността и романтиката, качества, които се харесваха на жените, му бяха чужди. Вероятно в предишния си живот е бил отшелник — или скъперник според някои.