Оутс погледна Пит с удивление в очите.
— Какъв интересен живот водите! Завиждам ви.
Преди Пит да отговори, Алън Мърсиър се намеси:
— Сигурен съм, че господин Пит е любопитен да разбере защо го повикахме тук.
— Известна ми е причината — каза Пит.
Той огледа един по един мъжете. Всички имаха вид на хора, които от месец не са помирисвали възглавница. Накрая се обърна към Оутс:
— Знам кой е отговорен за кражбата и за последвалото я изтичане на нервнопаралитично вещество S в залива Аляска. — Той говореше бавно и ясно. — Знам кой е извършил близо трийсет убийства при отвличането на президентската яхта и пътниците й. Знам самоличността на въпросните пътници и защо са били отвлечени. И последно, знам кой е саботирал „Леонид Андреев“, причинявайки гибелта на стотици мъже, жени и деца. Не говоря с предположения и догадки. Фактите и доказателствата ми са неопровержими.
В залата настъпи гробовна тишина. Никой не направи ни най-малък опит да каже нещо. Изложението на Пит ги порази до дъното на душата. Лицето на Емет имаше объркан израз. Фосет бе вкопчил ръце една в друга, за да прикрие нервността си. Оутс изглеждаше смаян.
Пръв зададе въпрос Броган.
— Да предположа ли, господин Пит, че намеквате за руснаците?
— Не, господине, нямам предвид тях.
— Има ли вероятност да грешите? — попита Мърсиър.
— Никаква.
— Щом не са руснаците, тогава кой е? — попита предпазливо Емет.
— Главата на морската империя „Бугейнвил“ Мин Корио и внукът й Ли Тонг.
— Случайно познавам лично Ли Тонг — каза Емет. — Той е уважаван бизнесмен, който прави солидни дарения по време на политически кампании.
— Същото прави и мафията, и всеки шарлатан, който цица от държавната машина за пари — каза с леден глас Пит. Той постави снимка на масата. — Взех я от справочния отдел на „Вашингтон поуст“. Познавате ли този мъж, господин Емет, който е в рамката на вратата?
Емет взе снимката и я огледа.
— Това е Ли Тонг Бугейнвил — отвърна той. — Не си прилича особено много, но рядко съм го виждал на снимка. Винаги е бягал от общественото внимание като дявол от тамян. Според мен правите сериозна грешка, господин Пит, като го обвинявате в каквото и да е престъпление.
— Няма никаква грешка — заяви твърдо Пит. — Същият този човек се опита да ме убие. Имам причина да вярвам, че той е отговорен за експлозията, която подпали и потопи „Леонид Андреев“, както и за отвличането на члена на Конгреса Лорън Смит.
— Отвличането на Лорън Смит е чисто предположение от ваша страна.
— Нима конгресмен Моран не ви е обяснил какво стана на борда на парахода? — попита Пит.
— Той отказва да го разпитваме — поясни Мърсиър. — Знаем само това, което съобщи пред информационните средства.
Емет започна да нервничи. Тълкуваше разкритията на Пит като обвинение в мудност на ФБР. Той се наведе над масата с очи, от които бълваше огън.
— Наистина ли очаквате да повярваме на тези ваши нелепи приказки?
— Малко ме е грижа дали ще ми повярвате, или не — отвърна Пит, притеснявайки директора на ФБР с втренчения си в него поглед.
— Можете ли да ни разкажете как стигнахте до Бугейнвилови? — попита Оутс.
— Моята намеса се дължи на смъртта на моя позната, причинена от нервнопаралитичното вещество S. Признавам, започнах да търся отговорните за тази работа от чисто отмъщение. Докато разследванията ми постепенно се съсредоточаваха върху обединението Морски линии „Бугейнвил“, неочаквано се разкриха нови пътища на незаконната организация.
— Можете ли да докажете вашите обвинения?
— Разбира се — отвърна Пит. — Компютърните данни, описващи отвличанията, наркобизнеса и контрабандните им операции, са на сигурно място в НЮМА.