Выбрать главу

Броган вдигна ръка.

— Един момент. Казахте, че Бугейнвилови стоят също и зад отвличането на „Игъл“.

— Да.

— И знаете кои са били похитени?

— Да, знам.

— Не е възможно — каза безизразно Броган.

— Да ви назова ли имената им? — попита Пит. — Да започнем с президента, после вицепрезидента Марголин, сенатор Ларимър и говорителя на Белия дом Моран. Аз бях с Ларимър, когато той умря. Марголин е все още жив и е задържан някъде от Бугейнвилови. Моран вече е тук, във Вашингтон, и без съмнение заговорничи да стане следващия месия. Президентът се намира в Белия дом, имунизиран срещу бедствието, което причинява, а мозъкът му е вързан за полите на съветския психолог на име доктор Алексей Луговой.

Ако допреди малко Оутс и останалите мъже седяха изумени, сега те се вцепениха. Броган имаше вид на човек, погълнал току-що лют сос „Табаско“.

— Не можете да знаете всичко това! — възкликна той.

— Повече от очевидно е, че го знам — отвърна спокойно Пит.

— Боже мой, откъде го знаете? — попита Оутс.

— Няколко часа преди гибелта на „Леонид Андреев“, аз убих агент на КГБ на име Пол Суворов. Той носеше бележник, който прибрах. Страниците описват всеки негов ход от момента на отвличането на президента от „Игъл“.

Пит извади изпод ризата си кесията за тютюн, отвори я и небрежно подхвърли бележника върху масата.

В продължение на няколко секунди той остана да лежи недокоснат на масата, докато накрая Оутс се пресегна и бавно го придърпа към себе си, сякаш се боеше, че ще го захапе. После запрелиства една по една страниците.

— Странно — каза той след малко, — текстът е писан на английски. Очаквах да видя някакви кодове на руски език.

— Не е толкова странно — обади се Броган. — Добрият оперативен работник ще пише на езика на страната, в която е пратен да работи. Ако има нещо необичайно, то е, че Суворов си е водил бележки. Мога само да предположа, че той е следил зорко Луговой, а проектът за контрол на мозъка е имал прекалено много техническа терминология, за да бъде запомнена, затова е записвал наблюденията си.

— Господин Пит — обърна се Фосет към него, — имате ли достатъчно доказателства за пред Върховния съд, за да подведете под отговорност Мин Корио Бугейнвил?

— За подвеждане под отговорност, да, но за осъждане, не — отвърна Пит. — Правителството никога няма да сложи зад решетките една осемдесет и шест годишна жена, толкова богата и могъща като Мин Корио. И ако тя реши, че шансовете й тук са малки, ще напусне страната и ще прехвърли операциите си другаде.

— Имайки предвид престъпленията — изрази гласно мислите си Фосет, — екстрадирането не би трябвало да представлява трудност.

— Мин Корио има силни връзки в Северна Корея — отбеляза Пит. — Отиде ли там, никога няма да я видите изправена пред съда.

Емет обмисли казаното и заговори с хладен тон:

— Мисля, че можем да поемем контрола върху този въпрос. — Той се обърна към Сандекър, сякаш Пит вече не съществуваше. — Адмирале, можете ли да ни осигурите господин Пит за по-нататъшни въпроси и да ни снабдите с компютърните данни, които той е събрал за Бугейнвилови?

— Можете да разчитате на пълното съдействие от страна на НЮМА — каза Сандекър, после добави с язвителен тон: — Винаги с удоволствие ще помагаме на ФБР, за да не се натъкне на някой риф.

— Добре, това го уточнихме — намеси се Оутс като спортен съдия. — Господин Пит, имате ли представа къде може да е задържан вицепрезидентът Марголин?

— Не, господине. Струва ми се, че дори и Суворов не е знаел. Според бележките му, след като е избягал от лабораторията на Луговой, той е претърсил района с вертолет, но не е успял да намери мястото и постройката. Споменава единствено за река на север от Чарлстън, Южна Каролина.

Оутс погледна последователно Емет, Броган, Мърсиър.

— Е, господа, вече имаме начална точка.

— Мисля, че всички дължим благодарност на господин Пит — рече Фосет.

— Да, наистина — подкрепи го Мърсиър. — Бяхте ни много полезен.

Господи! — помисли си Пит, те почват да говорят като представители на Търговската камара, изразяващи благодарността си към уличен чистач, който е вървял след парада.

— Това ли е всичко? — попита той.

— Засега, да — отвърна Оутс.

— А Лорън Смит и Винс Марголин?

— Ще се погрижим за тяхната безопасност — вметна студено Емет.