Пит бавно и мъчително се изправи на крака. Сандекър се приближи и го хвана подръка. Пит подпря ръце на масата и се наведе към Емет с поглед, способен да попари кактус.
— Няма да е зле да го сторите — рече той с глас, твърд като стомана. — Никак няма да е зле!
62.
С напредването на „Чалмет“ към Флорида, обажданията все повече зачестяваха. Трескави запитвания заливаха радиорубката на кораба и корейците не смогваха да си вършат работата. Накрая преустановиха връзката и съобщиха само имената на оцелелите, намиращи се на борда. Всички настойчиви молби от страна на средствата за масово осведомяване да им бъдат дадени повече подробности около потъването на „Леонид Андреев“ останаха без отговор.
В канторите на руската параходна туристическа линия се тълпяха приятели и роднини на пътниците, обезумели от тревога. Тук-там из страната знамената бяха спуснати наполовина. Трагедията беше предмет на разговор във всеки дом. Вестниците и телевизията временно оставиха на заден план разпуснатия от президента Конгрес и посвещаваха на бедствието извънредни предавания и новини.
Части на Военноморските сили качваха на самолетите си оцелелите, които спасителните им екипи бяха извадили от водата, и ги закарваха до военни летища или болници, намиращи се най-близо до домовете им. Те първи биваха интервюирани и противоречивите им разкази изтъкваха различни причини за експлозията — от плаваща мина, останала от Втората световна война, до товар от оръжия и муниции, пренасян контрабандно от руснаците за Централна Америка.
Съветските дипломатически мисии в Съединените щати реагираха остро, като обвиниха Американските военноморски сили, че са пуснали лекомислено управляема ракета към „Леонид Андреев“ — обвинение, което намери почва в страните от Източния блок, но бе отхвърлено като жестока пропагандна тактика от останалия свят.
Възбудата стигна кулминационна точка по отношение на човешки интерес към трагедия, която не бе се случвала от потъването на „Андреа Дориа“ през 1956 година. Продължителното мълчание от страна на „Чалмет“ разгневи фоторепортерите и журналистите. Започна луд наплив към чартърни кораби, самолети и хеликоптери, с цел да бъде посрещнат корейският контейнеровоз на брега. Подклаждано от мълчанието на корейския капитан, напрежението растеше, ширеха се различни предположения. Пред всеки политик, който даваше интервю, се настояваше да бъде предприето разследване на случая.
„Чалмет“ упорстваше докрай. С навлизането си в главния канал корабът бе заобиколен от стълпотворение от увеселителни яхти и рибарски лодки, претъпкани с журналисти, които го обсипваха с въпроси, задавани през мегафони и кръжащ над него самолет. За тяхно разочарование обаче корейските моряци просто им махаха с ръце и извикваха в отговор нещо на родния си език.
„Чалмет“ бавно се приближаваше към пристанището на Маями, където хиляди хора се бяха стекли да го посрещнат. Полицейският кордон едва удържаше огромното мнозинство, задръстило входа към кея. Стотици видео и кинокамери заснеха как котвените въжета на големия контейнеровоз бяха хвърлени и привързани за ръждясалите боларди, подвижните мостчета бяха спуснати от корпуса и как оцелелите пътници, струпани покрай бордовите огради, наблюдаваха слисани внушителната публика.
Някои преливаха от радост, че виждат отново суша, други изразяваха дълбока скръб по съпрузи или съпруги, синове или дъщери, които никога повече нямаше да видят. Изведнъж над събраното множество се слегна пълна тишина. По-късно един от водещите на вечерните телевизионни новини я определи като „тишината, която обгръща всекиго при спускането на ковчег в гроба“.
Група агенти на ФБР, незабелязани в тази драма, облечени в униформи на имиграционните служители и митнически инспектори, се качиха на борда на кораба, за да потвърдят самоличността на оцелелите пътници и на екипажа на „Леонид Андреев“, да разпитат всеки един от тях за местонахождението на представителката на Конгреса Смит и да претърсят всеки сантиметър от кораба за следи от нея.
Ал Джордино разпита хората, които помнеше от спасителната лодка. Никой от тях не знаеше какво се е случило с Лорън или със стюарда азиатец след качването им на борда на „Чалмет“. Само една жена каза, че видяла как капитанът на кораба повел двамата нанякъде, но не била напълно сигурна, че били те. На мнозина от онези, които на косъм бяха избегнали смъртта, повечето моменти от бедствието им се губеха.