Капитанът и екипажът му твърдяха, че не знаят нищо. Не разпознаха Лорън от показаните им нейни снимки. Бяха разпитани чрез преводачи на корейски език, но отговорите им бяха същите — никога не са я виждали. Шестте часа основно претърсване на кораба не дадоха никакъв резултат. Едва тогава репортерите бяха допуснати на борда. Всички членове на екипажа бяха признати за герои на морето. Морски линии „Бугейнвил“ и техните смели служители, излезли храбро срещу огнената стихия, за да спасят четиристотин души, си създадоха име, което им дойде добре дошло и Мин Корио се възползва от случая.
Беше мръкнало и валеше, когато Джордино уморено прекоси вече празната палуба и влезе в митническата канцелария на пристанището. Седна зад едно писалище и стоя дълго време загледан във влажния мрак; тъмните му очи изглеждаха като сенки.
Той извърна глава и погледна телефонния апарат така, сякаш беше враг. За да набере смелост, извади от джоба на сакото си двестаграмово плоско шише и пийна глътка бренди, запали пура, която бе задигнал от адмирал Сандекър и набра номер, изчаквайки продължителното му звънене, с надеждата никой да не се обади. Накрая чу глас в слушалката.
Джордино овлажни устни с език и заговори:
— Прости ми, Дърк, но закъсняхме. Няма я тук.
Вертолетът се зададе от юг и включи светлините за кацане. Пилотът подготви машината за спускане и кацна на покрива на Световния търговски център в долен Манхатън. Страничната врата се отвори и от нея слезе Ли Тонг. Той тръгна забързано към частно охраняемия вход и взе асансьора за жилищните помещения на баба си.
Ли Тонг се наведе и я целуна по челото.
— Как ти мина денят, онуми?
— Отвратително — рече тя уморено. — Някой саботира банковите документи, търговските сделки и всяка сфера на нашата дейност, минали през компютър. Онова, което някога представляваше анализ на методите за продуктивно управление, сега е пълна каша.
Ли Тонг присви очи.
— Кой може да го е сторил?
— Всички следи водят към НЮМА.
— Дърк Пит.
— Той е главният заподозрян.
— Вече не — отвърна уверено Ли Тонг. — Той е мъртъв.
Тя го погледна с питащ поглед в старческите си очи.
— Сигурен ли си?
Той кимна.
— Пит беше на борда на „Леонид Андреев“. Чист късмет. Видях го как умря.
— Карибската ти мисия се оказа полууспешна. Моран е жив.
— Да, но Пит няма повече да ни се пречка, а с „Леонид Андреев“ си отмъстихме равностойно заради „Венис“ и златото.
Мин Корио изведнъж кипна.
— Тази гадна отрепка Антонов ни измами с един милиард долара в злато и ни съсипа хубавия кораб и екипажа му! На това ли му викаш равностойно отмъщение?
Ли Тонг никога не бе виждал баба си толкова разярена.
— Аз също съм бесен, онуми, но ние съвсем не сме в състояние да обявим война на Съветския съюз.
Тя се наведе напред и тъй силно стисна страничните облегалки на инвалидния стол, че кокалчетата на пръстите щръкнаха през тънката й кожа.
— Руснаците не знаят какво значи терористи да те хванат за гушата. Затова искам да организираш бомбени нападения на търговската им флота, и най-вече на петролните им танкери.
Ли Тонг обгърна с ръка раменете й, сякаш утешаваше обидено дете.
— Староеврейската поговорка „око за око“, може и да удовлетворява отмъстителната душа, но банкова сметка не увеличава. Не позволявай на гнева да те заслепява.
— Ти на какво се надяваш? — сопна му се тя. — Антонов разполага с президента и със златото, което военноморските му сили могат да спасят. Ние допуснахме Луговой и екипът му да си тръгнат заедно с президента. Замисленият с години план и милиони долари отидоха на вятъра — и сега какво?
— Продължаваме да сме в изгодна позиция — възрази Ли Тонг. — Вицепрезидентът Марголин е все още на сигурно място в лабораторията, а като неочаквано допълнително възнаграждение ни се явява и представителката на Конгреса Лорън Смит.
— Нима си я отвлякъл? — изненада се Мин Корио.
— Тя също беше на борда на руския туристически параход. След потъването му наредих да я вземат от „Чалмет“ и да я закарат по въздуха в лабораторията.
— Може и да ни бъде от полза — призна Мин Корио.
— Не падай духом, онуми — каза Ли Тонг. — Все още сме в играта. Антонов и довереният му приятел от КГБ Полевой прекалено подцениха американците в патологичното им спазване на човешките права. Те допуснаха глупава грешка, като инструктираха президента да разпусне Конгреса с цел да увеличат властта му. Сега той ще бъде обвинен в държавна измяна и до седмица ще бъде изгонен от Вашингтон.