— Това е стар фокус — засмя се Лукас. — Чайникът беше с две отделения.
Вратите на асансьора се отвориха и двамата се присъединиха към Емет, който стоеше отстрани и ги чакаше.
— Имахте ли някакви затруднения? — попита той.
Фосет поклати глава.
— Мина гладко като по вода. Президентът е на път да заспи като къпан.
Лукас го погледна и рече предпазливо:
— Сега идва трудната част — да заблудим руснаците.
— Той спи необичайно дълбоко тази нощ — отбеляза Луговой.
Психологът пред монитора, който бе поел ранната сутрешна смяна, кимна и рече:
— Добър признак. Така другарят Белкий ще има по-малък шанс да проникне в сънищата му.
Луговой огледа екрана на монитора, който отчиташе функциите на тялото на президента.
— Температурата му се е покачила с един градус. Забелязва се наплив на кръв в носовите канали. Изглежда, субектът ни се разболява или от лятна простуда, или от инфлуенца.
— Смайващо е да узнаваме, че е атакуван от вирус, преди той да го е почувствал.
— Не вярвам да е нещо сериозно — каза Луговой. — Но се постарай да го държиш под строго наблюдение, да не би да развие нещо, което би застрашило проекта…
Изведнъж данните в зелен цвят, изпълващи дузината екрани на командния пулт, се загубиха във вид на разкривени линии и изчезнаха от черния фон.
Дежурният психолог се напрегна.
— Какво, по дяволите…
В следващия миг данните, ярки и четливи, се появиха отново на екрана със същата бързина, с която бяха изтрити. Луговой мигом провери лампичките на сигнализационната верига. Всички показваха нормално положение.
— Какво беше това според вас?
Луговой имаше замислен вид.
— Вероятно краткотрайна неизправност в предавателя на присадката.
— Никъде нямаше показание за прекъсване на процеса.
— Да не би да са се получили електрически смущения?
— Точно така. Някакъв вид атмосферно влияние. Това е възможното обяснение, симптомите съвпадат. Какво друго може да бъде?
Луговой прекара уморена ръка по лицето си и огледа мониторите.
— Нищо — отвърна той със сериозен израз, — нищо обезпокояващо.
Генерал Меткалф, който се намираше във военната си резиденция, затвори папката с доклада в скута и разклати брендито в чашата си. После вдигна унил поглед към седящия срещу него Емет.
— Трагично престъпление е това — заговори той бавно. — Президентът имаше всички шансове да завоюва слава. Не сме имали по-изискан човек в Белия дом.
— Но ето ви фактите — каза Емет, посочвайки доклада. — Благодарение на руснаците той психически не е годен за поста.
— Трябва да се съглася, макар че не ми е лесно. Ние с него сме приятели от близо четирийсет години.
— Ще разпуснете ли военните части, за да позволите на Конгреса да се събере утре в аудитория „Лизнър“? — попита настоятелно Емет.
Меткалф отпи глътка бренди и кимна меланхолично.
— Още утре сутринта ще издам заповед за оттеглянето им. Можете да уведомите лидерите на представителите на Белия дом и Сената, че Капитолият е на тяхно разположение да проведат заседанието си.
— Мога ли да ви помоля за една услуга?
— Разбира се.
— Възможно ли е да отстраните морските пехотинци охраняващи Белия дом, до полунощ?
— Не виждам пречка — отвърна Меткалф. — Защо, има ли някаква конкретна причина?
— За заблуда, генерале — поясни Емет. — Заблуда, която много ще ви заинтригува.
64.
Сандекър разглеждаше през увеличително стъкло въздушна снимка на остров Джонс, Южна Каролина, в стаята с морски карти в НЮМА. После се изправи и хвърли поглед към Джордино и Пит, които стояха от другата страна на масата.
— Странно — каза той след кратко мълчание. — Ако Суворов е определил точно отличителните белези на местността, не проумявам как тъй не е открил лабораторното съоръжение на Бугейнвил от вертолет.
Пит погледна за справка в бележника на съветския агент.
— За основен ориентир е използвал изоставената бензиностанция, която се вижда тук. — Той посочи мъничка постройка на снимката.
— Емет и Броган знаят ли, че си направил копие на това — кимна с брадичка Джордино към бележника, — преди да излетиш от залива Гуантанамо?