Меткалф прегледа още веднъж съдържанието на папката.
— Тази борсово посредническа фирма в Чикаго… как й беше името? А, да, „Блекфокс енд Чърчил“. Каква е тя?
— Подставена фирма — перачница на рушветите и незаконните възнаграждения на Моран. Това са имена, взети от надгробни камъни в гробището Фарго в Северна Дакота. Извършват се фалшиви сделки, с цел да се прикрият паричните подкупи, получавани от съмнителни групировки със специални интереси, от доставчици на отбранителни съоръжения, от щатски или градски длъжностни лица, нуждаещи се от парични фондови средства, без да ги е грижа откъде идват, и от лица от престъпния свят за извършени услуги. Пред говорителя на Белия дом Моран Бугейнвилови са невинни агънца.
— Трябва да публикуваме това — настоя Броган.
— Аз не бих поощрил подобна стъпка — обади се предпазливо Оутс. — Моран няма да се спре пред нищо, ще отрича и ще твърди, че това са измислени обвинения, целящи да му попречат да поведе страната към помирение и единство. Мога да си представя как ще призовава към американската традиция за справедливост, докато той самият виси от кръста. И докато съдебната власт го постави на тясно, той вече ще е положил клетва за встъпване на президентския пост. Нека да погледнем нещата в лицето — не можете да изправите страната пред две обвинения за държавна измяна в една и съща година.
Меткалф кимна в знак на съгласие.
— Ако вървим по петите на налудничавата политика на президента и на бълнуванията на Моран за предполагаемото самоубийство на вицепрезидента, американската общественост едва ли ще може да преглътне лесно рязката политическа промяна. Пълната загуба на доверие във федералната система може да надигне възмущението на избирателите през следващите избори.
— Дори по-лошо — добави Емет. — Все повече и повече хора отказват да плащат данъци с обосновката, че удържаните им долари се изразходват за нещо, което не им харесва. И не можете да ги вините, че не искат да подкрепят правителство, ръководено от некадърни управници. Стигне ли се дотам, че всеки от петте милиона души тук скъса данъчната си декларация до следващия петнайсети април, федералната машина, каквато я знаем, ще спре да действа.
Четиримата мъже седяха в кабинета на караваната неподвижни като образи от картина. Фантазията им се луташе в неправдоподобни догадки. Никога не бе се случвало подобно нещо. Вероятността да оцелеят невредими от бурята им се струваше малка.
Най-подир Броган заговори:
— Без Винс Марголин сме загубени.
— Първата ясна следа ни даде оня човек от НЮМА — Пит.
— Каква е тя? — попита Меткалф.
— Пит стигнал до заключението, че лабораторията за контрол на съзнанието, където е задържан Марголин, се намира в речен шлеп.
— Къде? — възкликна Меткалф, сякаш не бе чул добре.
— В речен шлеп — повтори Емет. — Закотвен бог знае в кой вътрешен воден път.
— Предприели ли сте търсене?
— Изпратени са всички свободни агенти, които Мартин и аз събрахме от двете управления.
— Ако ми дадете още малко подробности и съставите бързо план за съгласуване на действията ни, мога да изпратя в района на търсене всякакъв вид въоръжени сили, с които Министерството на отбраната разполага.
— Това наистина ще е от помощ, генерале — вметна Оутс. — Благодаря ви.
Телефонът иззвъня и Оутс вдигна слушалката. След като изслуша мълчаливо гласа, той затвори телефона и изруга:
— По дяволите.
Емет никога не бе чувал Оутс да използва такъв език.
— Кой беше?
— Един от помощниците ми докладва от долната камара на Конгреса.
— И какво каза?
— Моран току-що е прокарал по бързата процедура гласуването на обвинението.
— В такъв случай вече нищо не стои между него и президентския пост освен гласуването от Сената — отбеляза Броган.
— Той е изтеглил дневния ред с цели десет часа — каза Меткалф.
— Ако не докараме вицепрезидента до утре по това време — рече Емет, — можем да пратим на Съединените щати целувка за сбогом.