66.
Джордино намери Пит в хангара му, излегнат удобно на задната седалка на огромна открита туристическа кола, с крака, подпрени върху задната врата. Джордино не можеше да не се възхити на класическите линии на колата. Италианско производство от 1925 година, с купе, изработено от „Чезаре Сала“, червената „Изота-Фраскини“, с каросерия, наподобяваща торпедо, се перчеше с дълги, блестящи калници, подвижен покрив и навита на кълбо кобра върху решетката на радиатора.
Пит съзерцаваше една черна дъска, поставена върху триножник на около три метра от колата. На външната й рамка бе забодена с кабарчета огромна морска карта, изобразяваща целия вътрешен воден път. В другия край на дъската той бе изписал няколко бележки и доколкото схвана Джордино, списък на кораби.
— Идвам направо от кабинета на адмирала — поясни Джордино.
— Какви са последните вести? — попита Пит, без да откъсва поглед от дъската.
— Комитетът на началник-щабовете е пратил въоръжени сили в претърсването. Заедно с агентите от ФБР и ЦРУ те ще покрият всеки сантиметър на крайбрежната ивица до утре вечер.
— По суша, по вода и по въздуха — измърмори с безразличие Пит, — от Мейн до Флорида.
— Защо си толкова кисел?
— Чисто губене на време. Шлепът не е там — отвърна Пит, изстрелвайки с пръст във въздуха парче тебешир.
Джордино му хвърли питащ поглед.
— Какви ги дрънкаш? Шлепът не може да не е някъде там.
— Не е задължително.
— Искаш да кажеш, че те не търсят където трябва?
— Ако ти беше на мястото на Бугейнвилови, щеше да очакваш всеобхватно и задълбочено търсене, нали така?
— Елементарно разсъждение — отвърна надменно Джордино. — Аз лично щях да съм по-склонен да замаскирам шлепа под клоните на горичка от дървета или в закрит склад на самия бряг, или щях да променя външния му вид, за да заприлича на огромен кокошарник или на каквото и да е там друго. Според мен прикритието е най-логичната стъпка.
Пит се разсмя.
— Как можа да ти хрумне тая глупост с кокошарника!
— Имаш ли по-умно предположение?
Пит слезе от изотата, отиде до черната дъска и нави картата с вътрешния воден път, под която се показа друга карта, изобразяваща бреговата линия на Мексиканския залив.
— Да, представи си, имам! — Той потупа с пръст едно място на картата, оградено с червено мастило. — Шлепът, в който са задържани Марголин и Лорън, се намира тук някъде.
Джордино се приближи и изучи маркирания район. После погледна Пит с израз, пазен обикновено за хора, от които се очаква да обявят края на света.
— Край Ню Орлиънс?
— Под Ню Орлиънс — поправи го Пит. — Според мен той вече е хвърлил котва там.
— Май ти се е разхлопала някоя дъска — поклати глава Джордино. — Искаш да ме убедиш, че Бугейнвил е теглил на буксир шлеп от Чарлстън, покрай носа на Флорида и през залива на река Мисисипи и е изминал цялото това разстояние от хиляда и седемстотин мили за по-малко от четири дни? Извинявай, друже, но влекачът не е в състояние да тегли шлеп с такава скорост.
— Вярно е — призна Пит. — Но да предположим, че са скъсили пътя си със седемстотин мили?
— Как? — попита Джордино с глас, в който се долавяше съмнение, примесено със сарказъм. — Като са монтирали колела на плавателните съдове и са пресекли по суша ли?
— Няма майтап — каза Пит сериозно. — Минали са през наскоро отворения канал във Флорида от Джексънвил на Атлантическия океан до река Кристъл при Мексиканския залив и са отсекли от пътя цялата южна половина на щата.
Просветление озари Джордино. Той се вгледа отново в картата и провери мащаба. После разпери палец и показалец и измери скъсеното разстояние между Чарлстън и Ню Орлиънс. Когато накрая се обърна да погледне Пит, по устните му играеше смутена усмивка.
— Така става — рече той и бързо прибра усмивката си. — Но какво доказва това?
— Сигурно Бугейнвилови имат строго охраняемо пристанище с докови съоръжения, където разтоварват незаконните си товари. То вероятно се намира на речния бряг и някъде между Ню Орлиънс и входа на залива.
— Делтата на Мисисипи? — не скри почудата си Джордино. — Как стигна до това заключение?
— Ами виж! — Пит посочи списъка на корабите, изписан на черната дъска и зачете на глас: „Пайлъттаун“, „Бел Час“, „Бурас“, „Венис“, „Бутвил“, „Чалмет“ — това са кораби с чужда регистрация, но някога са били собственост на Морски линии „Бугейнвил“.