— Не схващам връзката.
— Погледни още веднъж картата. Всеки един от тези кораби носи името на град, разположен край делтата на реката.
— Символичен шифър?
— Това е единствената грешка, допусната от Бугейнвилови — да използват код за обозначение на района на тайните си операции.
Джордино се вгледа по-отблизо в картата.
— Божичко! Всичко съвпада!
Пит потупа картата с юмрук.
— Залагам своята изота-фраскини за твоята бронко, че тук именно ще открием Лорън.
— Печелиш.
— Тогава отскочи до летището на НЮМА и наеми един реактивен „Лиър“. Аз ще се обадя на адмирала и ще му обясня защо се налага да летим до Ню Орлиънс.
Джордино вече се бе упътил към вратата.
— Като пристигнеш на летището, аз ще съм изписал самолета и ще съм готов за излитане — каза той през рамо.
Пит се затича нагоре по стълбите към апартамента си и нахвърли малко дрехи в една пътна чанта. После отвори кутия за оръжие, извади картечен пистолет „Колт Томпсън“ със сериен номер 8545 и два пълнителя, заредени с 45-калиброви патрони, и сложи всичко в калъф за цигулка. След това вдигна телефона и набра номера на кабинета на Сандекър.
Той каза името си на личния секретар на Сандекър и веднага бе свързан.
— Адмирале?
— Дърк?
— Мисля, че открих района на шлепа.
— Къде?
— В делтата на река Мисисипи. Тръгваме с Ал за там.
— Какво те кара да мислиш, че е в делтата?
— Отчасти предположение, отчасти умозаключение, но това е най-солидната диря, която имаме.
Сандекър направи пауза, преди да отговори:
— Най-добре е да задържиш нещата.
— Да ги задържа ли? Какво имате предвид?
— Алън Моран настоява търсенето да бъде прекратено.
Пит остана като гръмнат.
— Защо, по дяволите?
— Било прахосване на време и на парите на данъкоплатците, защото Винс Марголин бил мъртъв.
— Моран е торба с лайна!
— У него били дрехите на Марголин, с които е бил облечен в нощта, когато всички са изчезнали и можели да послужат за доказателство на твърденията му.
— Но нали трябва да помислим за Лорън.
— Моран казва, че и тя е мъртва.
Пит изпита чувството, че затъва в плаващ пясък.
— Той е долен лъжец!
— Може би, но ако е прав за Марголин, ще излезе, че опозоряваш следващия президент на Съединените щати.
— Денят, в който този гаден подлец положи клетва, ще бъде денят, в който аз ще се откажа от гражданството си.
— Сигурно няма да си единственият — отвърна мрачно Сандекър, — но личните ти чувства няма да променят положението.
Пит не отстъпи.
— Ще ви се обадя от Луизиана.
— Надявах се да го кажеш. Дръж ме в течение. Ще направя всичко по възможностите ми оттук.
— Благодаря ви, печен мошенико!
— Плюй си на ръцете и кажи на Джордино да престане да ми задига от пурите.
Пит се усмихна и затвори телефона. Стегна багажа си и забързан излезе от хангара. Три минути след като беше потеглил с колата, телефонът му зазвъня.
Намиращият се на триста и двайсет километра Сал Касио, отчаян и с пепеляво лице, напразно чакаше Пит да се обади.
67.
В дванайсет и десет на обяд Алън Моран прекоси главния коридор на Капитолия, слезе по едно тясно стълбище и отвори вратата на затънтен кабинет, който ползваше, за да се уединява. Повечето мъже с неговото положение бяха непрекъснато заобиколени от тълпа помощници, но Моран предпочиташе да се движи сам, за да избегне празните приказки.
Той винаги имаше бдителния поглед на антилопа, която оглежда африканската равнина за някой хищник. По студените му очи можеше да се съди, че това е човек, чиято единствена любов е властта, власт, постигната с всякакви средства и на каквато и да е цена. За да получи престижния пост в Конгреса, Моран грижливо бе изграждал плакатния си образ. В обществения си живот той излъчваше религиозен плам — самото олицетворение на дружелюбния свенлив човек с остро чувство за хумор, на добрия съсед, който с охота услужваше с косачката си за трева и изтъкваше миналото си на обществено онеправдан човек, който сам се е издигнал.