През където и да минеше, лимузината караше всички глави да се обръщат след нея. Направена по поръчка и закупена по нареждане на Полевой, оборудваната с вградени дървени шкафове, цветен телевизор, барче за напитки и стереоуредба кола бе доставена в Москва под предлог да бъде проучена механичната й технология. Малко след пристигането й Полевой си я присвои.
Дългата кола продължи нагоре покрай гористата периферия на една стръмна скала и стигна до огромен дървен портал във висока тухлена стена, където пътят свършваше. Униформен офицер отдаде чест на шефа на КГБ и натисна един бутон. Порталът се отвори към просторна градина, изпъстрена от цветя, и колата бе вкарана и паркирана до дълга едноетажна къща, построена в съвременен западен стил.
Полевой се качи по вита каменна стълба и влезе в преддверието. Там бе посрещнат от секретаря на президента Антонов, който го придружи до маса и столове, разположени на тераса с изглед към морето.
След малко се появи Антонов, следван от миловидна сервитьорка, която носеше огромно плато с пушена сьомга, хайвер и изстудена водка. Антонов изглеждаше в добро настроение и небрежно приседна върху железния парапет на терасата.
— Прекрасна е новата ви дача — отбеляза Полевой.
— Благодаря. Поръчах проекта й на една френска архитектурна фирма. Не ми взеха нито рубла. Е, разбира се, няма да бъде одобрена от държавната строителна комисия след по-щателна проверка. Прекалено буржоазна е на вид. Но какво от това, времената се менят. — После изведнъж смени темата. — Какви са вестите от Вашингтон?
— Президентът ще бъде свален от длъжност — отвърна Полевой.
— Кога?
— До утре по това време.
— Сигурно ли е?
— Напълно.
Антонов вдигна чашата си с водка и я пресуши и момичето веднага я напълни отново. Полевой подозираше, че работата на сервитьорката не беше само да налива водка на президента на Съветския съюз.
— Да не би да си направихме погрешна сметка, Владимир? — попита Антонов. — Да не би да очаквахме да свършим прекалено много неща за прекалено кратко време?
— Никой не може да отгатне ходовете на американците. Постъпките им са непредвидими.
— Кой ще бъде новият президент?
— Алън Моран, говорителят на долната камара на Конгреса.
— Ще можем ли да се сработим с него?
— По думите на осведомителите ми той е нечестен човек, но може да му се влияе.
Антонов се загледа в малка рибарска лодка в далечината.
— Аз лично предпочитам Моран пред вицепрезидента Марголин.
— Определено — съгласи се Полевой. — Марголин е заклет враг на нашето комунистическо общество и твърд привърженик на разширяването на американската военна машина много повече от нашата.
— Нашите хора могат ли да помогнат с нещо, дискретно, разбира се, за влизането на Моран в Белия дом?
Полевой поклати глава.
— Много малко, за да си заслужава риска да правим разобличителна и неудачна пропаганда.
— Къде е Марголин?
— Все още в ръцете на Бугейнвилови.
— Има ли вероятност онази стара азиатска кучка да го освободи навреме, за да отреже пътя на Моран?
— Кой може да предвиди плановете й с точност? — вдигна безпомощно рамене Полевой.
— Ако беше на нейно място, Владимир, как би постъпил?
Полевой се замисли, после отвърна:
— Бих сключил сделка с Моран за отстраняването на Марголин.
— Ще има ли Моран смелостта да го направи?
— Ако един мъж, който е бил държан като затворник в изключително уязвима ситуация, застане между вас и водачеството на една суперсила, как ще действате?
Антонов избухна в силен смях и подплаши една птичка, кацнала наблизо.
— Четеш мислите ми като през рентген, стари приятелю. Разбирам какво имаш предвид — няма да се поколебая да го премахна.
— Американските медии разпространяват изявлението на Моран, че Марголин се е самоубил чрез удавяне.
— Явно, теорията ти почива на здрава основа — отбеляза Антонов. — Може би в края на краищата старицата, наричана „Железният лотос“, ще престане да ни прави услуги.
— Е, поне сделката с нея не ни коства нищо.
— Като стана дума за това, какво е положението със златото?
— Адмирал Борчавски е предприел спасителна операция. Той очаква до три седмици да бъде извадено и последното кюлче.