— Това е добра новина — каза Антонов. — А доктор Луговой? Ще може ли да продължи проекта си след отстраняването на президента?
— Да — отвърна Полевой. — В главата на президента има огромен ценен запас от секретна информация на Съединените щати, който Луговой трябва да измъкне.
— Тогава поддържайте хода на проекта. Снабдете Луговой с допълнителен списък на важни политически и военни личности, които искаме да проучим. От всички американски държавни ръководители, които са слезли от постовете си, се искат съвети, независимо доколко неуспешно са управлявали администрациите си. Капиталистическите маси имат къса памет. Познанията, които настоящият президент притежава и още ще натрупа при срещите си със своите приемници, могат да бъдат от огромна полза за нас в бъдеще. Този път ние ще запазим търпение и ще действаме бавно. Нищо чудно мозъкът на президента да се окаже гъска, която да снесе златни яйца с разузнавателни сведения за идните десетилетия.
Полевой вдигна чашата си.
— Да пием за най-добрия таен агент, когото сме вербували досега.
Антонов се засмя.
— И нека още дълго да продължи да снася.
В другата половина на света Реймънд Еджли седеше пред пулт за управление и прочиташе данните от хартиената лента на самопишещия уред. Той вдигна очилата над челото си и разтърка зачервените си очи. Независимо от видимата умора в него напираше здраво удържана енергия. Жизнените му сокове кипяха от чувството за надпревара. Възможността да победи своя най-уважаван професионален съперник в игра на психологическа машинация пропъждаше всякаква мисъл за сън.
Доктор Хари Грийнбърг, известен изследовател в областта на психиатрията на лично основание, запали лула с извита дръжка. След като раздуха пожълтялата чашка, той посочи с мундщука към самопишещия уред.
— Няма смисъл да чакаме повече, Рей. Доволен съм, че получихме необходимите данни, за да извършим включването.
— Не ми се иска да прибързваме, преди да съм сигурен, че можем да заблудим Алексей.
— Давай, давай! — настоя Грийнбърг. — Стига си си губил времето, ами атакувай.
Еджли се обърна и огледа десетчленния си екип от психолози. Всички бяха насочили очаквателни погледи към него. Тогава той кимна и рече:
— Добре. Пригответе се да прехвърлим мисловната връзка от присадката на президента в нашия централен компютър.
Грийнбърг се приближи до екипа и даде наставления на всеки един поотделно, после провери два пъти процедурите. Трима от психолозите заеха места пред компютърния пулт за управление с пръст върху съответните бутони. Останалите огледаха показанията на екраните и проконтролираха данните.
Еджли нервно избърса длани с носна кърпа. Грийнбърг застана леко встрани и зад него.
— Не бива да се намесваме по време на мисловен процес или насред инструкциите на Луговой — предупреди Грийнбърг.
— Знам — отговори Еджли, без да отмества поглед от показанията на транслатора на мозъчните вълни. — Освен това компютърното ни предаване трябва да съвпада съвсем точно с ритъма на сърцето и другите му жизнени функции.
Програмистът зададе командата на компютъра и зачака. Всички бяха вперили погледи в празния екран, който щеше да покаже успех или провал на работата им. Минутите се нижеха, никой не продумваше; единствените звуци идваха от тихото бръмчене на електронната апаратура, докато компютърът се приготвяше за милисекундата, в която щеше да приеме командата. Изведнъж на екрана се изписа: ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА ВРЪЗКИТЕ ОСЪЩЕСТВЕНО.
Всички изпуснаха колективна въздишка на облекчение, отново се разприказваха и се здрависваха един с друг със същото онова въодушевление, което изпълва центъра за управление на полетите на НАСА след успешно изстрелване на ракета.
— Дали Луговой ще се хване на въдицата? — попита Еджли.
— Не се безпокой. Никакво подозрение няма да мине през ума му. Егото на Алексей Луговой никога няма да му позволи да си помисли, че някой може да го изиграе. — Грийнбърг изпусна кръгче дим от лулата си. — Той ще налапа всичко, което му подадем, и ще го препрати в Москва, мислейки се за дар божи в шпионажа.
— Надявам се — рече Еджли, попивайки потта от челото си. — Следващата стъпка е да преместим президента в болницата „Уолтър Рийд“ и да махнем присадката.
— Всяко нещо по реда си — каза Грийнбърг и извади бутилка шампанско, докато един от психолозите раздаваше чашите.