Выбрать главу

Даниъл Фосет, с лице като плътен мрамор, само вдигна ръка за поздрав.

— Извинете, че прекъснах срещата ви, адмирале.

— В съобщението се подчертаваше „спешно“.

— Току-що получих ново съобщение от Коудиак. Положението се е влошило.

— Президентът знае ли?

— Не още — отвърна Фосет. — Реших да изчакаме антракта. Ако той изведнъж напусне ложата си по време на второто действие на „Риголето“, може да подпали много подозрителни умове.

В стаята влезе мъж от персонала на Центъра „Кенеди“ и остави поднос с чаши кафе. Сандекър се самообслужи, а Фосет закрачи безцелно из стаята. Адмиралът се преборваше с неудържимото си желание да запали пура.

След осем минути президентът се появи. В краткия промеждутък между отварянето и затварянето на вратата се чуха ръкоплясканията на публиката след края на действието. Президентът беше облечен в официален костюм с втъкната в малкото джобче на сакото му синя кърпичка.

— Де да можех да ти кажа колко се радвам да те видя отново, адмирале, но всеки път, когато се срещнем, все сме забъркани в някакви критични обстоятелства.

— Така изглежда — отвърна Сандекър.

Президентът се обърна към Фосет.

— Какви са лошите новини, Дан?

— Капитанът на ферибота за коли пренебрегнал заповедите на бреговата охрана и поел по обичайния си курс от Суърд за Коудиак. Преди няколко часа фериботът бил намерен заседнал край остров Мармот. Всички пътници и екипажът били мъртви.

— Господи! — възкликна президентът. — Колко души общо?

— Триста и дванайсет.

— Пълен провал — вметна Сандекър. — Представям си какво ще стане, когато медиите надушат.

— Нищо не можем да направим — отвърна Фосет безпомощно. — Телеграфическото обслужване вече е обхванало целия свят.

Президентът седна в едно кресло. На телевизионния екран той изглеждаше висок и се държеше като висок човек, а беше само с пет сантиметра по-висок от Сандекър. Линията на косата над челото му се бе отдръпнала назад и сивееше, по тясното му лице бе изписан твърд и сериозен израз — израз, който рядко показваше на публично място. Той се радваше на огромна популярност, подсилвана от сърдечността и заразителната му усмивка, която можеше да разтопи и най-враждебната публика. Успешните му преговори за сливането на Канада и Съединените щати в една нация допринесоха да си създаде образ, имунизиран срещу пристрастни критики.

— Не можем да се бавим нито минута повече — каза той. — Целият залив Аляска трябва да бъде поставен под карантина и всички, живеещи в района на трийсет километра от брега, да бъдат евакуирани.

— Възразявам — обади се тихо Сандекър.

— Бих искал да чуя защо.

— Доколкото знам, заразата се е задържала в открито море. Не са забелязани следи от нея на сушата. Евакуация на населението изисква време и внушителна операция. Жителите на Аляска са много упорити, особено рибарите, които живеят в региона. Съмнявам се, че ще склонят да го напуснат при каквито и да са обстоятелства, най-малкото след като им е наредено от федералното правителство.

— Твърдоглавци такива!

— Да, но не и глупави. Всички сдружения на рибарите са се съгласили да задържат плавателните си съдове на пристанището, а консервните фабрики са започнали да изгарят всеки техен улов, доставен през последните десет дни.

— Ще имат нужда от икономическа помощ.

— Предполагам.

— Какво предлагаш?

— На бреговата охрана не й достигат хора и кораби, за да патрулира целия залив. Военноморският флот ще трябва да я подкрепи.

— Това ще създаде проблем — рече замислен президентът. — Изпращането на повече хора и кораби там увеличава заплахата от повече жертви.

— Не е задължително — възрази Сандекър. — Екипажът на катера на бреговата охрана, пръв открил заразата, не е пострадал, защото корабът за лов на раци бил отнесен от течението извън смъртната зона.

— Ами групата водоспасители, лекарят? Те са починали.

— Заразата вече е била проникнала на палубите, по бордовите огради и по почти всичко, до което те са се докоснали във вътрешността на кораба. В случая с ферибота, цялата му централна секция е била отворена, за да побере колите. Пътниците и екипажът не са били защитени. Съвременните военноморски кораби са построени така, че да бъдат затваряни в случай на радиоактивност при ядрено нападение. Те могат да обхождат заразени водни течения с много малка, допустима степен на риск.