Вертолетът се намираше само на три метра над шлепа, когато капаците на люковете на влекача се отвориха и се отметнаха назад и оттам се появиха двайсет моряка с карабини „Стеър-Манлихер“ AUG.
223-калибровите куршуми полетяха към „тюлените“ от всички посоки, дим и стонове на улучените мъже изригнаха едновременно. Додс и хората му реагираха яростно, поваляйки всеки моряк, който им попаднеше на прицел, но куршумите се изливаха върху тесния им отсек като от пожарникарски маркуч и го превръщаха в бърлога на масово клане. Нямаше къде да се избяга. Те бяха безпомощни, сякаш бяха опрели гърбове в стена на задънена улица.
Шумът на съсредоточената стрелба биваше поглъщан от звука на отходните газове на вертолета. Пилотът бе улучен още при първия щурм, който взриви покрива и в кабината се разхвърчаха парчета метал и плексиглас. Летателният апарат се разтресе и рязко се завъртя около оста си. Вторият пилот се преборваше с контролно-измервателните уреди, но те не помръдваха.
Изтребителите на ВВС пристигнаха и веднага прецениха положението. Водачът на ескадрона даде бързи нареждания и пикира, плъзгайки се ниско над кърмата на влекача в опит да отклони стрелбата от разрушения и димящ вертолет. Но хитростта не мина. Стрелците на Ли Тонг не им обърнаха внимание. С нарастващо чувство на безсилие към заповедите да не атакуват, техните подстъпи станаха дори по-ниски и накрая един пилот окастри радиолокаторната антена на влекача.
Прекалено надупчен, за да се задържи още известно време във въздуха, осакатеният вертолет с клетия му товар от мъртви и ранени престана да прави усилия да остане във въздуха и падна в морето до шлепа.
Сандекър и Меткалф седяха като гръмнати, докато видеокамерата на борда на метеорологичния самолет регистрираше драмата. В оперативния пункт настъпи мъртва тишина — никой не говореше, всички наблюдаваха екрана и чакаха камерата да покаже картина на някои оцелели. Преброиха само шест души в сините води на морето.
— Това е краят на играта — отбеляза Меткалф със смразяваща категоричност.
Сандекър не проговори. Отдалечи се от екрана и със съкрушен вид се отпусна тежко в едно кресло до дългата заседателна маса.
Меткалф слушаше, без да реагира, гласовете на пилотите по високоговорителите. Гневът им, че не успяха да унищожат влекача, се превърна в ярост. Тъй като не им бе казано, че в шлепа има задържани пленници, те изразяваха гласно яда си към върховното командване, без да подозират, че жлъчните им думи се чуваха и записваха в Пентагона на хиляда и шестстотин километра от тях.
Лека усмивка разведри лицето на Сандекър. Той не можеше да не им съчувства.
В този момент се разнесе дружелюбен глас.
— Обажда се лейтенант Грант. Нали не възразявате, че се свързвам директно с вас, господин генерал?
— Ни най-малко, синко — отвърна тихо Меткалф. — Продължавай.
— Виждам два кораба да се приближават към района, сър. Предавам ви картина на първия.
С нова капка надежда всички погледи се заковаха върху екрана. Отначало изображението беше малко и неясно. После операторът на метеорологичния самолет фокусира обектива върху плавателен съд с червен корпус.
— Оттук ми прилича на океанографски кораб — съобщи Грант.
Повей на вятър развя знамето на флагщока и изпъна сините му цветове.
— Британски — отбеляза унило Меткалф. — Не можем да караме чужди поданици да загиват заради нас.
— Прав сте, разбира се. Никога не съм виждал учен океанограф да носи автоматична карабина.
Меткалф се обърна и рече:
— Грант?
— Да, сър?
— Свържи се с британския кораб и ги помоли да вземат на борда си оцелелите от вертолета.
Преди Грант да потвърди, видеокартината се размаза и екранът почерня.
— Картината ви изчезна, Грант.
— Един момент, генерале. Операторът, който снима, казва, че батериите са се изтощили. Сега ще ги смени.
— Какво е положението с влекача?
— Той, заедно с шлепа, потеглиха отново, само че този път се движат по-бързо.
Меткалф се обърна към Сандекър.
— Късметът просто не е на наша страна, нали, Джим?
— Така е, Клейтън. И изобщо не е бил. — Той замълча за миг, после додаде: — Освен, разбира се, ако вторият кораб се окаже въоръжен катер на бреговата охрана.
— Грант? — прогърмя гласът на Меткалф.