— Милостиви боже, виж какво става. Той ще прегази парахода!
Меткалф забеляза, че разстоянието между двата плавателни съда бързо се скъсяваше, забеляза и пенестата диря, която „Патфайндър“ оставяше след себе си, докато напредваше с пълен ход.
— Грант! — извика той.
— Слушам, сър.
— Защо английският кораб не се отправи към падналите във водата?
— Съвсем не зная, генерале. Шкиперът потвърди молбата ми за спасяването им, но после тръгна да преследва парахода. Не можах да установя повторна връзка с него. Изглежда, вече не обръща внимание на съобщенията ми.
— Извадете го от строя! — нареди Сандекър. — Предупредете го, че ще предприемете въздушен удар и извадете тия мерзавци от строя!
Меткалф се поколеба, изпълнен с нерешителност.
— Но той плава под британски флаг, за бога!
— Залагам си званието, че това е кораб на Бугейнвил и флагът е за заблуда.
— Но не го знаеш със сигурност.
— Може би. Знам обаче, че ако направи парахода на трески, ще се простим с последния си шанс да спасим Винс Марголин.
73.
Няколкото последователни изстрела от автоматичните оръжия на „тюлените“, насочени към лоцманската кабина на влекача, разбиха вътрешните механизми на командния пулт и разстроиха бутоните за кормилните пера. Капитан Пуджон бе принуден да намали скоростта и да продължи управлението чрез маневри с лостовете за ръчната газ.
Ли Тонг не му хвърли дори един поглед. Беше се съсредоточил в радиостанцията и издаваше нареждания на командира на „Патфайндър“, наблюдавайки зорко подскачащия върху вълните древен кораб.
Най накрай той се обърна към Пуджон.
— Не можеш ли да възстановиш пълния ход?
— Осем мили в час е най-високата скорост, която мога да стигна, щом искаме да поддържаме прав курс.
— Колко ни остава още? — попита за десети път в рамките на един час Ли Тонг.
— Според ехолота дълбочината започва да се увеличава. Това значи още около две мили.
— Две мили — повтори Ли Тонг замислен. — Достатъчно време, за да заредим детонаторите.
— Ще сигнализирам със свирката, когато стигнем над сто фатома вода — предложи Пуджон.
Ли Тонг погледна към тъмната морска повърхност, нашарена с ивици от оттичащите се води от Мисисипи. На лъжливия океанографски кораб му оставаха само няколкостотин метра, за да се вреже в крехкия корпус на „Стоунуол Джексън“. Вятърът донесе до слуха му преследващите го стонове на калиопа. Той поклати глава в недоумение и се запита кой ли е отговорен за внезапната поява на този архаичен речен параход.
Тъкмо се накани да излезе от лоцманската кабина и да се прехвърли на шлепа, когато забеляза как един от кръжащите над тях самолети изведнъж се отдели от формацията и пикира към морето.
Призрачно бял щурмови самолет F/A 21 на военноморските сили се изравни на шест метра от върховете на вълните и пусна две противокорабни ракети. Вцепенен от ужас, Ли Тонг проследи с поглед лазерно управляемите бойни глави, които се плъзнаха по водата, забиха се в червения корпус на псевдоокеанографския кораб и го заковаха на място с взрив, който превърна цялата му горна част в причудлива плетеница от раздробена стомана. Последва втора, още по-силна експлозия, която обгърна кораба с огнени кълба. За миг той остана неподвижен, сякаш бе впримчен във времето.
Ли Тонг стоеше вцепенен от отчаяние, когато разбитият плавателен съд бавно се прекатури на една страна и пое по последния си път към дъното на залива, без да остави капка надежда за спасение.
Горящи отломки от „Патфайндър“ се посипаха върху „Стоунуол Джексън“, запалвайки тук-там малки огньове, които бяха бързо потушени от екипажа. Съскащ облак от пара и дим се изви високо към небето и водната повърхност над потъналия кораб почерня от мазни мехурчета.
— Господи боже! — възкликна смаян капитан Белчърън. — Видяхте ли какво стана. Тия момчета от флотата хич не се шегуват.
— Някой бди над нас — отбеляза с облекчение Пит и отново отмести поглед към шлепа.
Лицето му изглеждаше безизразно, но ако се съдеше по начина, по който тялото му се извиваше, за да компенсира люлеенето на парахода, той като че ли бе издялан от масивно тиково дърво. Разстоянието до влекача бе намаляло до три четвърти миля и Пит видя как една дребна фигура на мъж се покатери на носовата част на влекача, скочи в шлепа и изчезна в един люк на палубата.