Огромен мъж с набито като на Оливър Харди телосложение се качи чевръсто по стълбата от палубата със сенника и влезе в лоцманския мостик. Беше облечен с униформата на майор от Конфедерацията — сива със златни ширити. Ризата под разкопчаната му куртка беше влажна от пот. Задъхан от напрежение, той спря за миг на прага, за да избърше чело с ръкава си и да си поеме дъх.
— Пуст да опустея, ако знам от какво ще умра — от куршум в главата, от удавяне или от сърдечен удар! — рече той накрая.
През седмицата Лерой Ларош ръководеше туристическа агенция, вечер влизаше в ролята на любещ съпруг и баща, а през почивните дни поемаше командването на Шести луизиански полк на армията на Конфедеративните щати. Беше много популярен сред хората си и всяка година бе преизбиран да ръководи полка във възпроизвеждането на битки из страната. Фактът, че сега му предстоеше да води истинска битка, изглежда, дълбоко го вълнуваше.
— Добре че са тия памукови бали на борда — обърна се той към капитана.
Белчърън се усмихна и отвърна:
— Съхраняваме ги като исторически образци от морското наследство на скъпия стар любимец.
Пит погледна към Ларош.
— Хората ви заеха ли позиции, майоре?
— Оръжията им са заредени, стомасите им са пълни с бира „Дикси“ и всички горят от желание да се бият — отвърна Ларош.
— Какъв вид оръжие имат?
— Петдесет и осем калибрени мускети „Спрингфилд“, които много от бунтовниците използваха по време на войната. Изхвърлят сачми на петстотин метра.
— С каква бързина могат да стрелят?
— Повечето от моите момчета стигат до три изстрела в минута, а някои и до четири. Но аз съм сложил най-добрите стрелци на барикадата, за да имат време другите да зареждат.
— Ами оръдията? Годни ли са за стрелба?
— И още как! Могат да повалят дърво с консерва с цимент от разстояние осемстотин метра.
— Консерва с цимент ли?
— Ами по-евтино излиза от истинското гюле.
Пит прие обяснението и се усмихна.
— Успех, майоре! Кажете на хората си да държат главите си наведени. Зареждането на дулата отнема повече време от зареждането на картечниците.
— Мисля, че те знаят как да се пазят — рече Ларош. — Кога искате да открием огън?
— Оставям на вас да прецените.
— Извинете, майоре — намеси се Джордино. — Случайно някой от хората ви да носи допълнително оръжие?
Ларош откопча кожения кобур на колана си и подаде на Джордино голям пистолет.
— Револвер „Льо Мат“ — поясни той. — Изстрелва девет четирийсет и два калибрени патрона през нарезна цев. Но както виждате, отдолу има голяма гладка цев, която е заредена със сачми. Пазете го. Прадядо ми го е носил от Бул Рън до Апоматокс.
Джордино се трогна искрено от жеста.
— Не искам да ви оставям невъоръжен.
Ларош извади сабята си от ножницата.
— Това ще ми е напълно достатъчно. Е, време е да се връщам при хората си.
След като огромният добродушен майор излезе от лоцманската кабина, Пит се наведе и отвори калъфа за цигулка, извади томпсъна и пъхна в него пълен магазин. Притисна с ръка едната страна на гръдния си кош и внимателно се изправи, стискайки устни от болка.
— Ще бъдете ли защитен тук? — попита той Белчърън.
— Не се грижете за мен — отвърна капитанът и посочи с брадичка към тумбеста чугунена печка. — Ще си имам броня, когато започнат фойерверките.
— Слава богу за това! — възкликна Меткалф.
— За кое? — попита Сандекър.
Меткалф му подаде лист хартия.
— Отговор от Британското адмиралтейство в Лондон. Единственият „Патфайндър“ във Военноморските сили на Великобритания е ракетен унищожител. Нямат океанографски кораб с такова име, нито друг плавателен съд в района на залива. — Той хвърли благодарствен поглед към Сандекър. — Беше чудесен ход от твоя страна, Джим.
— Извадихме малко късмет в крайна сметка.
— Сега ония клетници на парахода имат нужда от късмет.
— Можем ли да направим още нещо? Нещо, което сме пропуснали?
Меткалф поклати глава.
— Оттук нищо. Катерът на бреговата охрана е на петнайсет минути от тях, а недалеч зад него е ядрената подводница.
— Те няма да пристигнат навреме.
— Може би хората на парахода ще съумеят по някакъв начин да задържат влекача, докато… — Меткалф не довърши мисълта си.