— Клейтън, нали наистина не вярваш на чудеса?
— Не, не вярвам.
74.
Вихрушка от картечен огън връхлетя „Стоунуол Джексън“, когато екипажът на Ли Тонг започна да стреля от разстояние триста метра. С глух шум и свистене куршумите разцепваха блестящото бяло дърво, позлатените дърворезби на бордовите парапети и кабините на палубата, издрънчаваха и рикошираха в бронзовата камбана на парахода. Огромният неостъклен прозорец на лоцманската кабина се пръсна на малки сребристи парчета. Вътре капитан Белчърън бе улучен от куршум, който бръсна темето му и обагри бялата му коса в червено. Зрението му се замъгли и раздвои, но той продължи да държи ръчките на огромния щурвал с яростна решителност, докато изкашляше тютюнева слюнка през счупения прозорец.
Мъжът, който свиреше на калиопа, защитен от гора от месингови тръби, подхвана „Тексаска жълта роза“, която на места започна да звучи фалшиво, когато в парните му свирки изведнъж се появиха дупки.
Майор Ларош и полкът му, заедно с Пит и Джордино бяха приклекнали ниско на главната палуба. Балите с памук осигуряваха здрава защита и нито един куршум не проникна през тях. Откритото помещение за котлите зад главното стълбище обаче пострада лошо. Куршуми улучиха двама от огнярите на Макджийн и пробиха горните тръби; от тях на горещи струи започна да излиза пара. Макджийн свали шапката си от манометъра — стрелката му се бе заковала на червената черта. Той изпусна дълбока въздишка. Чудно, как така нищо не е гръмнало, помисли си той. Нитовете на котлите се бяха натегнали до краен предел. Мъжът бързо започна да върти предпазните вентили, за да изпусне огромното налягане, преди да настъпи очакваното сблъскване.
Перките на колелата на „Стоунуол Джексън“ продължаваха да го движат с двайсет мили в час. Ако трябваше да загине, той нямаше да свърши като предишните му събратя — да гние в някое блатисто речно разклонение или да бъде насечен за дъсчен пристан. Не, той щеше да се превърне в легенда и да завърши живота си по изискан начин във водата.
Отблъсквайки вълните, които се удряха в носа му, и устоявайки на застрашителния порой от олово, който раздираше леката надстройка, той напредваше непоколебимо.
Ли Тонг наблюдаваше със злобно любопитство как корабът напредва неотстъпчиво. Беше застанал до един отворен люк на шлепа и го обстрелваше с градушка от куршуми, надявайки се да улучи някоя важна част, за да забави хода му. Но все едно че стреляше с въздушна пушка в разярен слон.
Той остави настрана карабината и вдигна бинокъла пред очите си. Зад барикадата от бали с памук не се виждаше никой от екипажа. Дори надупчената като решето лоцманска кабина изглеждаше празна. Златните букви на разбитата табела с името се виждаха, но той успя да разчете само думата „ДЖЕКСЪН“.
Плоският нос бе насочен под прав ъгъл на левия борд на влекача. Това е глупава, безполезна дързост, заключи той в себе си, печелене на време, нищо повече. Независимо от превъзхождащия го размер, не можеше да се очаква, че параходът с колела ще повреди стоманения корпус на влекача.
Той взе отново карабината, сложи нова пачка с патрони и съсредоточи стрелбата си в лоцманската кабина, с цел да повреди кормилото.
Сандекър и Меткалф също наблюдаваха обстановката.
Те седяха в плен на безнадеждното, неустоимо величие на гледката. Направи се опит да бъде установена връзка с парахода, но отговор не се получи. Капитан Белчърън нямаше време за това, а и старият речен плъх не смяташе, че има нещо, което си заслужаваше да предаде.
Меткалф се обади на лейтенант Грант.
— Кръжи по-ниско — нареди му той.
Грант потвърди и извърши няколко остри наклона над плавателните съдове. Всички подробности на влекача се виждаха съвсем ясно. Пилотите успяха да преброят близо трийсет мъже, които стреляха над водата. Параходът обаче бе обгърнат от дим, бълващ от комините и от огромни облаци отработена пара, излизаща от кърмовите „спасителни тръби“ на лоцманската кабина.
— Ще стане на парчета, когато ги нападне — рече Сандекър.
— Славно, но безсмислено — измърмори Меткалф.
— Признай им заслугата. Те правят повече, отколкото ние.
Меткалф бавно кимна.
— Да, не бива да ги лишаваме от нея.
Сандекър стана от креслото и посочи с ръка.