— Я виж там, от онази страна на парахода, където вятърът издуха дима.
— Какво да видя?
— Това не са ли две оръдия?
Меткалф се вгледа внимателно.
— Боже мой! Прав си. Приличат на стари паметници в градски парк.
На двеста метра от влекача Ларош вдигна сабята си и извика:
— Батареи първа и втора, насочете и заредете оръдията!
— Първа батарея заредена и насочена — провикна се един мъж със старомодни очила в телени рамки.
— Втора батарея е в готовност, майоре.
— Тогава, огън!
Въженцата бяха дръпнати и дулата на двата старинни топа изхвърлиха зарядите си от сачмен картеч с оглушителен трясък. На практика първият изстрел проби странично влекача, стовари се в камбуза и смаза печките. Вторият се извиси високо и падна в лоцманската кабина, отнасяйки главата на капитан Пуджон и кормилото. Зашеметени от неочаквания артилерийски огън, хората на Ли Тонг разредиха за миг стрелбата, после бързо се окопитиха и откриха огън със засилена ярост, целейки се в тесните процепи между балите, откъдето се подаваха дулата на оръдията.
Сега гладкоцевките излязоха на преден план, а артилеристите бързо почистиха оръдията си и отново ги заредиха. Над главите и раменете им свистяха куршуми и един от мъжете бе улучен във врата. Но след по-малко от минута старите „наполеоновки“ бяха готови за нови атаки.
— Целете се във въжетата! — извика Пит. — Отделете шлепа!
Ларош кимна и препредаде заповедите на Пит. Оръдията бяха задействани и следващият залп помете носа на влекача и хвърли във въздуха навито въже и верига, но здравото скачване към шлепа остана непокътнато.
Хладнокръвно, и дори с презрение към светкавичното, унищожително нападение, на което бе подложен „Стоунуол Джексън“, мнимите войници се прицелиха точно с малокалибрените пушки и зачакаха командата за стрелба.
По-малко от двеста метра деляха плавателните съдове, когато Ларош отново вдигна сабя.
— Огнева редица, прицели се! Хайде, момчета, разкатайте им фамилията! Огън!
Предната част на парахода избухна в страхотен взрив от стрелба и дим. Влекачът бе фланкиран с привидно плътна стена от малокалибрени патрони. Резултатът беше опустошителен. Стъкла се посипаха от всеки отвор и прозорец, отлющена боя хвърчеше от преградните стени, падаха тела и обливаха палубите с кръв.
Преди стрелците на Ли Тонг да се съвземат, Пит направи един прав откос с томпсъна от носа до кърмата на влекача. Приведен до памуковата барикада, Джордино изчакваше разстоянието да се скъси, за да почне да стреля с револвера, и наблюдаваше прехласнат как вторият и третият флангове извършваха няколко нелеки процедури по презареждането на мускетите.
Мъжете на конфедеративния параход продължиха със смъртоносна стрелба. Даваха се залп след залп, като почти всеки втори улучваше плът и кости. Димът и трясъците бяха придружени от виковете на ранените. Увлечен от масовото избиване и суматохата, Ларош фучеше и ругаеше с пълен глас, подтикваше снайперите си да се целят точно и призоваваше зареждачите да действат по-бързо.
Мина една минута, после втора, трета и битката достигна до свиреп апогей. На борда на „Джексън“ избухна пожар и пламъците обхванаха дървения корпус от всички страни. В лоцманската кабина капитан Белчърън издърпа въжето на свирката и заговори с пълен глас на Макджийн през говорната тръба, свързана с машинното отделение. Стрелците преустановиха стрелбата и се приготвиха за наближаващия сблъсък.
Странна, неземна тишина се слегна над парахода, когато пукотът на оръжията стихна и натрапчивият стон на калиопа заглъхна. Той можеше да се оприличи на боксьор, атакуван от много по-силен противник, който не беше вече в състояние да поема повече атаки, но бе успял по някакъв начин да събере сили от изразходваните си резерви, за да нанесе един последен съкрушителен удар.
Параходът се вряза в четвъртитата средна част на влекача с гръм и трясък, от което барикадата от памукови бали се прекатури и дупка от два метра зейна в носовата му част, когато дъсчената облицовка и гредите се нацепиха като летви. Двата комина паднаха напред и изхвърлиха искри и дим и това даде нов тласък на битката. Пушките стреляха право в целта. Корабните въжета изгоряха до основи, пристанищните понтони паднаха върху палубите на влекача и заклещиха двата плавателни съда като с огромни скоби.
— Вадете щиковете! — прогърмя гласът на Ларош.