Той прие с известно безпристрастие неочакваното бедствие, което бе застигнало внимателно обмислената му операция. Част от екипажа му беше мъртъв, останалите бяха взети в плен, а корабът му за бягство бе разбит. Въпреки това нямаше да направи услуга на незнайните си противници, като се предаде. Беше твърдо решен да осъществи сделката на баба си с Моран и да се опита да избяга.
Той се спусна по страничната стълба на асансьорната шахта до вратата на отсека, в който се намираха изолационните пашкули.
Влезе и се вгледа през пластмасовия похлупак на първия пашкул в лежащото вътре тяло. Срещна погледа на Винс Марголин, чиито вдървени крайници не му позволяваха да помръдне, а упоеното му съзнание не схващаше нищо.
Ли Тонг се приближи до другия пашкул и погледна спокойното лице на спящата Лорън Смит. Тя беше силно упоена и в състояние на пълно безсъзнание. Смъртта й ще е напразна, помисли си той. Но тя е свидетел и не бива да я остави жива. Ли Тонг се наведе, отвори капака и погали косата й, загледан в полуотворените й очи.
Бе убивал безброй мъже, чиито лица се изтриваха от паметта му за по-малко от секунди. Но лицата на жените оставаха. Той си спомни за първата жена преди много години на един малък товарен параход, плаващ насред Тихия океан — смаяният й израз, докато хвърляше през борда окованото й във вериги голо тяло, все още го преследваше.
— Хубаво местенце си имате тук — долетя глас от вратата, — само че асансьорът ви не работи.
Ли Тонг се извърна рязко и зяпна към мъжа, от чиито мокри дрехи капеше вода, и който бе насочил рядък, старинен револвер в гърдите му.
— Вие?! — ахна той.
Лицето на Пит — уморено, изпито и тъмно от прокаралата брада — се озари от усмивка.
— Ли Тонг Бугейнвил. Каква случайна среща.
— Вие сте жив?!
— Изтъркана забележка.
— Вие сте отговорен за всичко — за побърканите мъже в стари униформи, за речния параход…
— Това беше най-доброто, което ми хрумна да организирам — отвърна Пит с извинителен тон.
Моментното пълно объркване на Ли Тонг премина и той бавно обви пръст около спусъка на карабината си, която висеше отпуснато в ръка, с цевта, насочена към застлания с килим под.
— Защо преследвате баба ми и мен, господин Пит? — попита той, за да печели време. — Защо сте се заели да унищожите Морски линии „Бугейнвил“?
— Все едно Хитлер да пита защо съюзническите държави нахлуват в Европа. Според мен вие сте отговорни за смъртта на моя близка.
— Коя?
— Няма значение — отвърна с безразличие Пит. — Не я познавате.
Ли Тонг вдигна цевта на карабината си и натисна спусъка.
Пит беше по-бърз, но Джордино бе изразходвал и последният пълнител и ударникът на револвера попадна в празен барабан. Той се стегна, очаквайки удара на куршума.
Но такъв не последва.
Ли Тонг бе забравил да сложи нова пачка, след като бе изстрелял и последния си патрон в падналия във водата Пит. Той свали карабината си и разтегна устни в загадъчна усмивка.
— Явно, че сме в безизходица, господин Пит.
— Само временно — отвърна Пит, запъвайки отново петлето, без да сваля насочения към азиатеца револвер. — Моите хора ще дойдат всеки момент.
Ли Тонг въздъхна и се отпусна.
— В такъв случай не ми остава нищо повече от това, да се предам и да чакам да бъда арестуван.
— Няма да стигнете до съд.
— Това не го решавате вие. Освен това едва ли сте в състояние да…
Изведнъж той подхвърли карабината нагоре, хвана я за цевта и замахна с нея като с тояга. Прикладът й застрашително описа дъга надолу, когато Пит натисна спусъка и уцели врата на Ли Тонг с цевта, заредена със сачми. Карабината застина за миг във въздуха, после се изхлузи от ръката му, когато азиатецът се запрепъва заднешком, блъсна се в стената и се строполи тежко на пода.
Пит го остави да лежи там и махна капака на пашкула, в който лежеше Лорън, после внимателно я взе на ръце и я понесе към отворената врата на асансьора. Той провери автоматичния изключвател и видя, че е на включено положение, но когато натисна копчето за нагоре, асансьорът не помръдна.
Той не можеше да знае, че генераторите, подаващи ток към шлепа, бяха свършили горивото си и не работеха — бяха останали само батериите за аварийно захранване на горното осветление. Пит разрови чекмеджетата на един шкаф и намери въже, което върза под мишниците на Лорън, после се промъкна през отвора в тавана на асансьора и се качи по аварийната стълба на шахтата на горната палуба на шлепа.