— Ето че ми напомни за един стар гангстерски филм, който гледах в детството си — каза Оутс с леден тон. — Заглавието много ти приляга.
— О, така ли? Кой е този филм?
— „Малкият Цезар“.
Усмивката на Моран доби злобен израз.
— Носите ли си молбата за оставка?
Оутс извади плик от вътрешния джоб на сакото си.
— Вътре е.
— Задръжте си я! — рече презрително Моран. — Няма да ви доставя удоволствието да напуснете с лек благодарствен поклон. Десет минути след като положа клетвата, ще дам пресконференция. Освен че ще уверя нацията за гладкото осъществяване на приемствеността, смятам да разглася, че вие и останалите от Кабинета на президента планирате заговор за установяване на диктатура и че първата ми заповед като президент на Съединените щати ще бъде за уволнението на цялата тази гнила групичка.
— Не сме и очаквали нещо друго. Честността никога не е била отличителна черта на характера ти.
— Няма никакъв заговор и вие знаете това — кипна Симънс. — Президентът стана жертва на съветски комплот, имащ за цел да упражнява власт над Белия дом.
— Не ме интересува — отвърна нахално Моран. — Докато истината излезе наяве, прословутата ви репутация ще бъде опетнена. Никога повече няма да работите във Вашингтон.
Преди Оутс и Симънс да кажат нещо, един помощник на Моран се приближи до него и му зашепна в ухото, после застана в средата на залата и вдигна ръка, за да въдвори тишина.
— Дами и господа — заговори той, — току-що ми съобщиха, че Сенатът е гласувал за обвинението с необходимото две трети мнозинство. Нашият обсаден президент вече е свален от длъжност, овакантено е и вицепрезидентското място. Дойде време да внесем ред в Белия дом и да започнем отново.
Като по даден знак председателят на Върховния съд Нелсън О’Брайън стана от мястото си, приглади черната си роба и се изкашля. Всички се струпаха около Моран, когато секретарят му подаде Библия, която събуди подозрението, че си я носеше от къщи.
В този момент в залата влязоха Сам Емет и Дан Фосет и спряха на вратата. После забелязаха Оутс и Симънс и тръгнаха към тях.
— Нещо ново? — попита разтревожен Оутс.
— Нищо. Генерал Меткалф се разпореди за информационно затъмнение. Не успях да се свържа с него в Пентагона, за да разбера защо.
— Значи всичко е свършено.
Разговорът им прекъсна, тъй като всички се обърнаха едновременно, когато Моран сложи лявата си ръка върху Библията и вдигна дясната си, за да положи клетва за встъпване в длъжност като президент.
— Повтаряйте след мен. — Гласът на председателя на Върховния съд О’Брайън звучеше като монотонно биене на барабан. — Аз, Алън Робърт Моран, се заклевам най-тържествено… че ще изпълнявам честно задълженията си на президент на Съединените щати… — продължи напевно О’Брайън.
Изведнъж залата зад гърба на Оутс притихна. Суфлирането на клетвата от страна на О’Брайън не бе поето от Моран. Изненадан, Оутс се обърна и погледна присъстващите. Всички погледи, изпълнени с почуда, бяха приковани към вратата, откъдето влезе вицепрезидентът Винсент Марголин, воден от Оскар Лукас, а от двете му страни вървяха генерал Меткалф и адмирал Сандекър.
Вдигнатата ръка на Моран бавно се отпусна надолу, а лицето му стана пепеляво. Тишината стана още по-потискаща, когато Марголин се приближи до председателя на Върховния съд по пътеката, която му направи смаяната публика. Марголин хвърли леден поглед към Моран, после се усмихна на останалите.
— Благодаря ви за репетицията — каза сърдечно той. — Но мисля, че мога да продължа нататък.
76.
13 август 1989
Ню Йорк Сити
Сал Касио вече чакаше в просторното фоайе на Световния търговски център, когато Пит влезе бавно през главния вход. Касио го измери с поглед от горе до долу. Не помнеше кога за последен път бе виждал някого, който да е толкова близо до ръба на физическата разруха.
Пит тътреше крака като човек, претърпял много неща. Беше облечен с взета назаем шуба с номер, два пъти по-малък от неговия. Дясната му ръка висеше отпусната надолу, а лявата бе притисната към гърдите, сякаш да ги задържи цели; по лицето му бе изписана странна смесица от болка и триумф, в очите му святкаха злобни пламъчета, в които Касио разпозна огъня на отмъщението.
— Радвам се, че успя — рече Касио, без да спомене дума за външния вид на Пит.