Пит с неохота извърна глава и погледна надолу. Островът изглеждаше напълно лишен от човешко присъствие. Дълги, виещи се потоци от вкаменена лава се спускаха по склоновете на планината чак до морето. Над върха му се виждаше малък облак.
— Много живописна гледка — каза той през прозявка. — Вероятно има възможност да се превърне в скиорски курорт.
— Не разчитайте на това — засмя се жената. — Онзи облак над билото му е пара. Огъстин е постоянно действащ. Последното му изригване през 1987 година надвиши по височина планината Сейнт Хелънз във Вашингтон. Падналите пепел и пемза бяха стигнали чак до предградията на Атънз.
— Какво му е състоянието сега? — трябваше да попита Пит.
— Последните данни сочат, че топлината около билото му се увеличава, което вероятно предполага заплашително изригване.
— Вие, естествено, не можете да кажете кога.
— Естествено — сви рамене тя. — Вулканите са непредвидими. Понякога почват да буйстват без никакво предупреждение, понякога им трябват месеци, за да натрупат сила до грандиозна степен, която обаче не се проявява. Ще изригнат леки пръски, ще побоботят малко и пак ще заспят. Онези геолози, за които ви казах, че са починали от нервнопаралитичното вещество, бяха отишли на острова, за да проучат заплашителната активност.
— Ние къде ще се установим?
— На около десет мили от брега — отвърна Мендоса, — на борда на катера на бреговата охрана „Катауаба“.
— „Катауаба“… — повтори той, сякаш зареян в спомени.
— Да, знаете ли го?
— Преди няколко години кацах с вертолет на площадката му.
— Къде?
— В Северния ледовит океан, близо до Исландия. — Сега погледът му бе отправен отвъд острова. Той въздъхна и разтри слепоочията си. — Бяхме с един мой добър приятел и търсехме заседнал в айсберг кораб.
— И намерихте ли го?
Той кимна.
— Изгорял до основи. После вълнение разби кораба ни край исландския бряг. Приятелят ми загина.
Мендоса долови, че в съзнанието му оживяват спомените. По лицето му се изписа лека тъга. Тя смени темата.
— Ще трябва да се сбогуваме, след като се приземим… временно имам предвид.
Пит отпъди миналото и я погледна.
— Напускате ли ни?
— Вие и Ал ще останете на „Катауаба“, за да търсите местонахождението на нервнопаралитичното вещество. Аз отивам на острова, където групата за бързо реагиране на място е разположила база за обработка на данните.
— И част от работата ми ще бъде да изпращам водни проби от кораба за лабораторията ви, така ли?
— Да. Измервайки степента на следите на заразяването, ще можем да ви насочваме към повърхността.
— Като по пътека от хлебни трохи.
— Може и така да се каже.
— Какво ще стане, след като го открием?
— Веднага щом спасителната ви група извади бидоните с нервнопаралитичното вещество, сухопътните войски ще го ликвидират, като го заровят в дълбок кладенец на един остров близо до Полярния кръг.
— Колко дълбок е този кладенец?
— Хиляда и двеста метра.
— Всичко е приготвено и изпипано.
Откритият делови израз се върна в очите й.
— Това се оказа най-ефикасният метод, достъпен за нас.
— Вие сте оптимистка.
Тя му отправи питащ поглед.
— В какъв смисъл?
— По отношение на спасителната операция. Тя може да продължи с месеци.
— Не можем да си позволим дори със седмици да продължи — разпалено възрази Мендоса.
— Вече навлизате в моя територия — отбеляза Пит, сякаш я смъмряше. — Водолазите не могат да рискуват да работят във вода, капка от която ще ги убие. Единственият сравнително безопасен начин е да се използват подводници — адски бавен и досаден процес. А подводниците изискват високо обучен екипаж, със специално построени плавателни съдове, които да служат за работни платформи.
— Но аз вече ви казах — не се стърпя тя, — че президентското пълномощие ни дава картбланш за всякакво съоръжение, от което имаме нужда.
— Това е лесната страна на въпроса — продължи Пит. — Независимо от указанията на водните ви проби, да търсиш корабокруширал кораб е все едно да търсиш монета във футболно игрище със свещ в ръка. В случай че извадим късмет и го открием, не е изключено да се окаже, че корпусът е разбит на части и товарът му е пръснат наоколо или бидоните са прекалено корозирали, за да бъдат местени. Законът на Мърфи може да ни атакува от всички посоки. Нито една дълбоководна оздравителна операция не може да се подготви предварително.