Выбрать главу

Лицето на Мендоса почервеня.

— Искам да изтъкна…

— Не си правете труда — прекъсна я Пит. — Никак не си падам по патетични речи. Вече ги чух. Няма да изтръгнете от мен припев на бойната песен „Нотър Дам“. И се въздържайте от натякването за „безбройните човешки живота, които висят на косъм“. Разбрах това. Не е нужно да ми го напомняте през пет минути.

Тя го погледна, раздразнена от надменното му обаяние и с чувството, че той като че ли я изпробваше.

— Виждали ли сте човек, поразен от нервнопаралитичното вещество S?

— Не.

— Гледката никак не е приятна. Човек буквално се удавя в собствената си кръв, тъй като вътрешните му ципи се спукват. Кръвта тече от всяко отвърстие на тялото като река. После тялото почернява.

— Много сте описателна.

— За вас всичко това е игра — кипна тя. — Но не и за мен.

Пит нищо не отговори. Само кимна към предното стъкло на пилотската кабина, през което се показа „Катауаба“.

— Кацаме.

Пилотът разбра, че корабът се е обърнал с носа към вятъра по развяващия се на фала флаг. Той снижи вертолета над кърмата, покръжи малко и кацна на площадката. Едва-що витлата спряха да се въртят и на площадката се появиха две фигури, облечени от главата до петите в костюми, наподобяващи астронавтските. Докато се приближаваха, развиваха една пластмасова тръба с диаметър метър и петдесет, която приличаше на огромна пъпна връв. Те я закрепиха здраво около изходната врата и почукаха три пъти. Пит откопча предпазния колан и отвори вратата навътре. Мъжете отвън му подадоха платнени качулки със стъкла за очите и ръкавици.

— Не е лошо да си сложите тия неща — препоръча приглушен глас.

Пит сръга Джордино, за да го събуди и му подаде качулка и чифт ръкавици.

— Това пък за какво ми е? — измърмори Джордино, излизайки от сънното си състояние.

— Подаръци от санитарния отдел за добре дошли.

В пластмасовия тунел се появиха още двама моряка и поеха екипировката им. Все още сънен, Джордино слезе непохватно от вертолета. Пит спря за миг и погледна Мендоса в очите.

— Каква ще ми е наградата, ако открия вашата отрова за четирийсет и осем часа?

— Каква искате да бъде?

— Толкова ли сте строга, колкото се представяте?

— По-строга съм, господин Пит, много по-строга.

— Тогава вие решете.

6.

Колите от президентската автоколона се бяха подредили в редица покрай южния портал на Белия дом. Веднага щом отрядът от Тайните служби зае позиции, Оскар Лукас заговори в мъничък микрофон, чийто кабел се виеше покрай часовника на ръката му и вървеше нагоре по ръкава на сакото му.

— Кажи на шефа, че сме готови.

След три минути президентът, придружен от Фосет, слезе забързано по стълбите и се качи в президентската лимузина. При тях се качи и Лукас и колите потеглиха през южния портал.

Президентът се отпусна на задната кожена седалка и загледа безцелно отминаващите сгради. Фосет седеше с отворено дипломатическо куфарче върху скута си и си записваше бележки в най-горната папка. След кратко мълчание той въздъхна, затвори шумно куфарчето и го остави на пода.

— Тук са записани аргументите от двете страни на оградата, статистиките, преценките на ЦРУ за бъдещи възможности и последните доклади от вашия икономически съветник относно дълговете на комунистическия блок — всичко необходимо, за да привлечете на своя страна Ларимър и Моран.

— Американският народ не се интересува много от плана ми, нали?

— Ако трябва да съм напълно откровен, не, сър — отвърна Фосет. — Общото мнение е червените да бъдат оставени да си къкрят в собствените си проблеми. Повечето американци се радват на факта, че Съветите и неговите сателити са изправени пред глад и финансова разруха. Това за тях е неопровержимо доказателство, че марксистката система е една трогателна шега.

— Няма да е шега, ако кремълските ръководители въстанат срещу икономическа стена и изпадайки в отчаяние, започнат да настъпват в Европа.

— Вашата опозиция в Конгреса разбира, че рискът се компенсира от действителната заплаха от глад, което ще намали способността на Русия да поддържа военната си машина. Да не забравяме и онези, които разчитат на покварения морал на руския народ да кристализира в активна съпротива срещу управляващата партия.