— А може и да е складирана в задния товарен трюм — добави Доувър.
— Товарните люкове са затрупани под тонове от проклетата лава — отбеляза с отвращение Джордино. — Ще ни трябва цял парк булдозери, за да проникнем вътре.
— Запознат ли си с корабите тип „Либърти“ от Втората световна война? — обърна се Пит към Доувър.
— Може да се каже. В течение на годините съм проверявал немалко от тях за незаконно пренасяне на товари. — Той коленичи и започна да чертае контур на кораба. — Би трябвало в кърмовата кабина на горната палуба да има капак за авариен изход, който води към тунела на водещия винт. На дъното има малка ниша. Бихме могли оттам да си проправим път към товарния трюм.
Всички продължиха да мълчат след думите на Доувър. Би трябвало да ги изпълва чувството за изпълнена задача, след като бяха открили източника на нервнопаралитичното вещество. Но вместо това те бяха обзети от мрачно предчувствие — реакция, предположи Пит, произтичаща от разочарование след възбудата от търсенето. Към това се добавяше също и скрит ужас от мисълта какво ли всъщност щяха да открият зад стоманените преградни стени на „Пайлъттаун“.
— Може би… може би ще е по-добре да изчакаме хората от лабораторията — предложи един от химиците колебливо.
— Те могат да бъдат уведомени — отвърна Пит любезно, но със студен поглед.
Джордино мълчаливо взе един лост от куфарчето с инструменти, окачено на гърба на Пит и започна да разбива стоманената врата, водеща към кабината на задната горна палуба. За негова изненада тя изскърца и поддаде. Той впрегна мускулната си сила, упоритите панти се предадоха и вратата се отвори. Вътрешността беше съвсем празна — никакви приспособления, никакви уреди, нито дори парченце отпадък.
— Тук като че ли са идвали носачи на покъщнина — отбеляза Пит.
— Странно, че никога не е била използвана — замислен рече Доувър.
— Къде е аварийният изход?
— Оттук.
Доувър ги поведе през друго отделение, което също беше празно. Той спря пред кръгъл капак на люк в средата на палубата. Джордино пристъпи напред, отвори с лоста капака и се отдръпна назад. Доувър насочи фенерче към зейналия тунел и лъчът проряза мрака.
— Свърши се с това предположение — отчаян въздъхна той, — шахтата на тунела е затрупана от отпадъци.
— Какво има под палубата?
— Отсекът за кормилния механизъм. — Доувър замълча, съзнанието му продължи да работи. После той изговори гласно мислите си: — Точно пред кормилния механизъм има помещение за заден кормилен механизъм. Практика, останала от военните години. Възможно е, но само предполагам, че е възможно да има достъпен изход към товарния люк.
Те тръгнаха обратно и се върнаха в първия отсек. Бяха изпълнени със странно чувство, че вървят из призрачен кораб и се питаха какво ли се е случило с екипажа му, който го е напуснал. Намериха светлия отвор на люка, слязоха по стълбите в отсека за кормилния механизъм и покрай старите все още омаслени съоръжения стигнаха до предната преградна стена. Доувър огледа с фенерчето стоманените плочи. Изведнъж трептящият светлинен лъч се закова на място.
— Дявол да го вземе! — измърмори той. — Капакът е тук, но е затворен чрез заваряване.
— Сигурен ли си, че сме там, където трябва? — попита Пит.
— Напълно — отговори Доувър и удари облечения си в ръкавица юмрук в преградата. — От другата страна е товарен трюм номер пет — най-вероятният склад на отровата.
— Ами другите трюмове? — попита единият от химиците.
— Много са напред, за да изтече нещо в морето.
— Добре, да се залавяме за работа тогава — подкани ги нетърпеливо Пит.
Те бързо сглобиха резача и го свързаха с ацетиленовата бутилка. Пламъкът от върха на горелката изсъска, когато Джордино регулира газовата смес от кислород и ацетилен. Излезе син пламък и защурмува стоманената плоча, нажежавайки я отначало до червено, после до оранжево-бяло. Появи се тясна пролука, която постепенно се разширяваше, като пукаше и се стопяваше от високата температура.
Джордино беше вече изрязал достатъчно голям отвор, за да се провре през него, когато се появиха Мендоса и хората от лабораторията с апаратура за химически анализи, тежаща близо двеста и трийсет килограма.
— Намерили сте го значи — каза Мендоса.
— Още не сме сигурни — предупреди я Пит.
— Но анализите ни на пробите показват, че водата в този район е пропита с нервнопаралитичното вещество S — възрази Мендоса.