— Разочарованието идва бързо — отвърна Пит. — Аз никога не си броя пилците преди есента.
Разговорът им прекъсна, когато Джордино се изправи и изгаси горелката за рязане. Той я подаде на Доувър и взе сигурния си лост.
— Отдръпнете се — нареди Джордино. — Това чудо е нажежено до червено и е адски тежко.
Той захвана с единия край на желязото назъбения нагорещен ръб и го напъна. Скърцайки, стоманената плоча се изви от преградата и се стовари върху палубата с тежко дрънчене като изхвърли стружки разтопен метал.
В тъмния отсек настъпи пълна тишина, когато Пит взе фенерчето и се наведе внимателно, за да мине през отвора, стараейки се да не се допира до парещите му ръбове. Той насочи лъча в утробата на тъмния товарен трюм и го задвижи по дъга от 180 градуса.
Всички имаха чувството, че мина доста време, преди той да се изправи и да застане пред странно облечените фигури без лица, които се скупчиха около него.
— Е? — попита нетърпеливо Мендоса.
Пит й отвърна само с една дума:
— Еврика!
9.
На шест хиляди километра и с разлика във времето пет часа напред, в друг часови пояс съветският представител в Световната здравна организация бе останал до късно над бюрото си. В кабинета му в сградата на секретариата на Обединените нации нямаше нищо претенциозно — мебелировката беше евтина и спартанска. Вместо обичайните снимки на руски върховни ръководители, мъртви и живи, единствената украса на стените беше една малка любителска акварелна картина на къща сред природата.
Лампичката на личния му телефонен апарат замига и последва тих звън. Той загледа дълго и подозрително апарата, преди да вдигне слушалката.
— Луговой слуша.
— Кой?
— Алексей Луговой.
— А там ли е Уили? — попита глас със силно нюйоркско произношение, което винаги дразнеше слуха на Луговой.
— Тук няма никакъв Уили — отвърна грубо той. — Сигурно грешите номера. — И рязко затвори телефона.
Луговой имаше безизразно лице, но сега то леко пребледня. Той сви юмруци, пое дълбоко въздух и погледна телефона в очакване.
Лампичката замига и телефонът отново иззвъня тихо.
— Луговой.
— Ама сигурен ли сте, че Уили не е там?
— Уили не е тук! — отвърна той, подражавайки на произношението на гласа и тръшна слушалката на мястото й.
Близо трийсет секунди Луговой остана напълно неподвижен, с притиснати една в друга длани върху бюрото, с наведена глава и поглед, зареян в пространството. После неспокойно потърка с ръка плешивата си глава и нагласи по-удобно очилата си с рогови рамки. Все тъй потънал в мисли, той стана, изгаси съвестно лампите и напусна кабинета.
Слезе с асансьора в главното фоайе и закрачи покрай паното от цветно стъкло на Марк Шагал, символизиращо борбата на човека за мир. Както винаги не му обърна внимание.
На стоянката пред сградата нямаше таксита и той спря едно на Първо авеню. Съобщи адреса на шофьора и седна скован на задната седалка — беше толкова напрегнат, че дори не се облегна назад.
Луговой не се безпокоеше, че може да е следен. Той беше уважаван психолог, спечелил възхищението на развиващите се страни с постиженията си в областта на душевното здраве. Трудовете му върху мисловните процеси и умственото поведение се изучаваха в повечето висши учебни заведения. През шестте месеца, откакто работеше в Обединените нации в Ню Йорк, той се бе опазил „чист“. Не се бе забърквал в никаква шпионска дейност и не поддържаше преки връзки с тайните агенти на КГБ. Негов приятел от посолството във Вашингтон му бе намекнал дискретно, че за ФБР той не е обект на особено внимание и затова го следят само от време на време, и то чисто формално.
Луговой не беше в Съединените щати, за да краде поверителни сведения. Неговата задача далеч прехвърляше всичко, което на агентите от американския контрашпионаж им е идвало наум. Телефонното обаждане беше сигнал, че планът, замислен преди седем години, е вече в ход.
Таксито спря на ъгъла на улиците „Уест“ и „Либърти“, пред хотел „Виста Интернешънъл“. Луговой плати на шофьора, запъти се към хотела и през пищно обзаведеното фоайе излезе на пресечката отзад. Спря и вдигна поглед към внушителните кули на Световния търговски център.
Луговой често се питаше какво прави тук, на това парче земя със стъклени постройки, безброй автомобили, вечно забързани хора и ресторанти и магазини за хранителни стоки на всяка крачка. Това не беше свят, който му допадаше.