Той показа личната си карта на пазача, застанал до един частен експресен асансьор в южната кула, и натисна копчето за стотния етаж. Вратите се плъзнаха настрани и Луговой се озова в откритото фоайе на обединението Морски линии „Бугейнвил“, чиито канцеларии заемаха целия етаж. Обувките му потънаха в дебел бял килим. Стените бяха облицовани с ламперия от ръчно излъскано палисандрово дърво, а богатата украса се състоеше от старинни ориенталски предмети. В ъглите бяха поставени стъклени витрини с антикварна стойност, които съдържаха изящни керамични коне, от тавана висяха редки образци на тъкани с японски рисунки.
Привлекателна жена с големи тъмни очи, нежно, овално азиатско лице и гладка кожа с кехлибарен цвят му се усмихна, докато той се приближаваше.
— Мога ли да ви помогна с нещо, господине?
— Казвам се Луговой.
— О, да, господин Луговой — каза тя, произнасяйки точно името му. — Мадам Бугейнвил ви очаква.
Тя заговори тихо в интеркома и след малко в сводестата рамка на една врата се появи висока жена с гарвановочерна коса и евразийски черти на лицето.
— Ако обичате, последвайте ме, господин Луговой.
Луговой беше дълбоко поразен. Като повечето руснаци той възприемаше наивно западните начини на делово общуване и погрешно предположи, че служителите в обединението са останали до по-късно на работните си места заради него. Той последва жената по дългия коридор с окачени по стените картини и товарни кораби, развяващи знамето на Морски линии „Бугейнвил“, а носовете им пореха тюркоазносините вълни. Водачката му почука леко на една сводеста врата, отвори я и пристъпи навътре.
Луговой прекрачи прага и се закова на място от удивление. Стаята беше просторна — под с мозайка в сини и златни флорални шарки, масивна заседателна маса, поддържана от десет изваяни фигури на дракони, които сякаш се протягаха към безкрайността. Но онова, което му взе дъха, бяха разположените в меко осветени ниши керамични воини в доспехи и в естествена големина, и конете, изправени на задните си крака в безмълвно величие.
Той веднага разпозна в тях пазачите на гробницата на някогашния китайски император Чин Ших Хуанг Тай. Ефектът беше изумителен. Луговой се почуди как ли са се изплъзнали от правителството на Китай и са попаднали в частни ръце.
— Моля, приближете се и седнете, господин Луговой.
Той бе толкова слисан от великолепието на стаята, че не бе забелязал крехката азиатка, седнала в инвалидна количка. Пред нея имаше абаносово кресло с възглавници от златиста коприна и малка масичка с чайник и чаши върху нея.
— Мадам Бугейнвил — каза той. — Най-после се срещнахме.
Тази жена — главата на корабоплавателната династия Бугейнвил, беше осемдесетгодишна и тежеше почти на половината от същото число килограми. Блестящата й прошарена коса бе прибрана назад в кок. Лицето й изглеждаше изненадващо гладко за възрастта й, която обаче много старото й и слабо тяло издаваше. Луговой бе погълнат от очите й. Те бяха наситеносини и блестяха със свирепост, която го притесни.
— Много сте бърз — кратко отбеляза жената. Гласът й беше тих и ясен, без присъщата за напредналата възраст колебливост.
— Дойдох веднага щом получих кодовото телефонно обаждане.
— Готов ли сте да изпълните проекта си за промиване на мозъка?
— „Промиване на мозъка“ е грозен израз. Предпочитам определението „умствена интервенция“.
— Теоретичната терминология е неуместна — отвърна тя равнодушно.
— От месеци съм готов с екипа си. При наличието на подходяща апаратура можем да започнем след два дни.
— Започвате от утре сутринта.
— Толкова скоро?
— Внукът ми ме уведоми, че идеалните условия са се обърнали в наша полза. Прехвърлянето ще стане довечера.
Луговой несъзнателно погледна часовника си.
— Не ми отпускате много време.
— Удобният случай трябва да се сграбчи веднага щом се появи — каза тя твърдо. — Сключих сделка с вашето правителство и съм на път да изпълня първата половина от нея. Всичко зависи от бързината. Вие и вашият екип разполагате с десет дни, за да довършите вашата част от проекта…
— Десет дни?! — ахна той.
— Десет дни — повтори жената. — Това е крайният ви срок. След него ви оставям на произвола на съдбата.